— Една жива загадка, чийто отговор ще намерим още сега — отвърна запитаният. После се обърна към Лешоядовия клюн:
— Та нека ми каже най-напред Той кой всъщност е! — Ловецът сви рамене.
— По-преди трябва да се уверя, че действително сте човекът, комуто мога да дам информация.
— Гръм и мълния, не чу ли Той, че съм комисар?
— Е, да, ама не го вярвам.
— Това е смешно. Защо се съмнява Той?
— Защото мисля, че полицейски комисариат се поверява само на човек, научил се да общува вежливо с хората.
— Тъй! Значи аз съм невежлив с Него?
— Хмм! Искам само да отбележа, че съм свикнал да се обръщам към всеки така, както той се обръща към мен. Отсега ще използвам към вас формата, която вие употребявате спрямо мен. Така че е ваш изборът между «Вие» и «Той».
Оня с видът на военен поглади мустаци.
— Дяволски тип — рече. — Има тромбон! Сигурно някой просещ музикант.
Комисарят отвърна усмихнато:
— Значи артист! Е, в такъв случай ще държа сметка за това положение и засега ще си послужа сдостопочтеното «Вие». — И като се обърна към Лешоядовия клюн продължи: — Имам честта да ви се представя: полицейски комисар фон Рафенов.
— Благодаря! — отговори равнодушно Лешоядовия клюн на тези изпълнени с явна ирония думи.
— А вие, майн хер! — попита комисарят.
— Преди да отговоря на въпроса, трябва да знам кои е другият хер.
— А-а, вие сте бил страшно любопитен. Този хер е мой брат, лейтенант от запаса фон Рафенов.
— Не е назначен тук в Полицията?
— Не.
— Тогава ще помоля да напусне.
— Поврага! — избухна лейтенантът, подскачайки от стола. — Каква наглост от подобен тип!
Комисарят свъси вежди и се обърна сурово към Лешоядовия клюн:
— Не отивайте толкова далеч! Кой може да остане и кой трябва да напусне, решавам единствено аз.
— Добре, в такъв случай моля да бъда освободен! Няма да позволя да бъда разпитван в присъствието на непознат, непринадлежащ към персонала.
— Хубаво. Може и да си тръгнете, но не към свободата, а към някоя килия, където ще имате време да се вразумите.
— При това положение ще искам първо да бъде известен директора на Полицията. А аз на всяка цена ще се осведомя дали мога да бъда затворен единствено по причина, че не желая да бъда разпитван в присъствието на външен човек.
Лейтенантът се окашля и изсъска:
— Затвори го и му дай да се разбере с камшика! Лешоядовия клюн пристъпи към него и с вдигната за удар десница се закани:
— Кажи само още една такава дума, хубостнико, и ще отнесеш такава плесница, че носът ти ще заприлича на аеростат! Ако си мислиш, че можеш да заповядваш тук, защото си бил офицер и брат на този, който ме разпитва, жестоко се лъжеш. Аз хич не съм човек, който ще се остави да го сплашват.
Лейтенантът бързо отстъпи крачка назад и хвърли подканящ поглед на брат си.
— Сега какво? Надявам се, че тоя безсра…
— Спри! — прекъсна го комисарят. — Нито дума повече, която би могла да те подхвърли на опасността да влезеш в досег с юмруците на един… ее, на този човек! Наистина все пак би било необичайно да провеждам разпит в твое присъствие. По тая причина ще те помоля да се оттеглиш за известно време. Ще бъда кратък.
— Ха! Значи трябва да отстъпя на този човек? — осветли се лейтенантът раздразнено.
Брат му сви рамене.
— Служебни дела — каза.
— Е, тогава не бива да се учудваш, ако вместо временно, предпочета окончателно да се оттегля. Мисля, достатъчно обсъдихме нашите работи?
— Аз нямам какво повече да добавя.
— В такъв случай позволи да се сбогувам. Лейтенантът излезе през вратата, дигнал гордо глава, без да изчака брат си да каже нещо. Беше необяснимо, че непоправимият аристократ бе принуден да отстъпи пред някакъв нехранимайко, а причината се криеше в неговия високомерен характер и ето как даде на брат си да разбере, че веднага напуска сградата.
На комисаря си му личеше, че постъпката много го раздразни, ала все пак опита да го прикрие, доколкото бе възможно, когато се обърна към Лешоядовия клюн.
— Пушката ви! — заповяда.
Траперът я извади от калъфа и му я подаде.
— Ето я.
— Разрешителното!
— Ето!
Лешоядовия клюн бръкна в джоба, извади един документ и го подаде на чиновника. Беше в изправност. Издаден бе на притежателя, така че името Лешоядовия клюн не фигурираше.
— Отворете сака! — нареди комисарят на полицая, връщайки разрешителното на собственика.
Полицаят изпълни нареждането и извади най-напред една торбичка, която изглежда бе доста тежичка. Когато я отвори, се оказа, че съдържа изключително златни монети.