— Откъде имате тези пари? — запита служителят строго.
— Спечелих ги — обясни късо ловецът.
— Как? Трябва да знам, защото това злато никак не хармоира с вашата личност.
— Да не би защото и в моята персона има нещо златно, а?
— Не си правете шеги, може скъпо да ви струва! Какво има още в торбата?
— Ето! Два револвера! — рече полицаят.
— Аха! Още оръжие!
— Да. А ето и един голям нож.
— Дайте го насам!
Комисарят изследва внимателно ножа. Сетне запита Лешоядовия клюн:
— Какви са тия петна по лезвието? Да не би пък петна кръв?
— Човешка кръв.
— По дяволите! Някой човек ли сте наръгал с него?
— Да. Неколцина. На различни места.
— Кои, по-точно какви бяха?
— Много-много не съм се вглеждал. Последният беше офицер.
Рафенов се вгледа изумено в говорещия.
— Човече! — изрева. — И ти дръзваш да го признаеш така спокойно? Ще те окова във вериги! Полицай, продължете претърсването по-скоро!
Подчиненият бръкна отново в сака и наизвади разни части от облекло. Бяха изработени от фин плат и обшити със златни и сребърни шнурове и ширити.
— Какво е това? — запита комисарят.
— Костюм! — отвърна Лешоядовия клюн.
— Откъде го имате?
— Купих го!
— Тези шнурове и ширити са истински и струват много пари. Един музикант няма средствата да си позволи подобен маскараден костюм.
— Кой казва, че е маскараден?
— Всеки го вижда.
— Pshaw! Тоя всеки трябва да е много глуповат. И кой пък ви е казал, че съм музикант?
— Тромбонът.
— О, тромбонът нищо не може да каже, дори един-единствен тон не може да изтръгне от себе си. Купих го едва преди половин час тук от Майнц — при Леви Хирш. И костюмът, който нося, е от него.
— Но, човече, как стигнахте до идеята да се натруфите с такова ексцентрично облекло?
— Така ми харесва и това е достатъчно.
— Как се казвате?
— Уилям Саундърс.
— Откъде?
— Сейнт Луис — Съединените щати.
— Какъв сте?
— Обикновено прериен ловец. Но по време на война съм капитан, по-точно драгунски ротмистър от армията на Съединените щати.
— Дяволът ще ви повярва! Можете ли да докажете твърдението си? Имате ли паспорт?
— Ето!
Лешоядовия клюн измъкна от сака стар кожен портфейл, извади един от намиращите се вътре документи и го подаде на чиновника. Онзи го прегледа внимателно и произнесе удивен:
— Наистина, валиден паспорт на името на Уилям Саундърс, който иска да пътува от Ню Орлеънс за Мексико.
— Да се надяваме, че и персоналната характеристика отговаря на истината.
— Да, така е, в този нос никой не може да се излъже. Но как стана тъй, че дойдохте в Германия вместо в Мексико?
— Там вече бях.
— Можете ли да го докажете?
— Така мисля. Да сте чувал някога за някой си сър Хенри Дридън, граф Нотингам?
— Струва ми се. Не беше ли онзи английски пълномощник, който имаше мисия да закара оръжие на Хуарес?
— Да. Ето едно удостоверение от него.
Лешоядовия клюн подаде втори документ. Служителят го прегледа, след което каза повече разочаровано, отколкото учудено:
— Бил сте водач и придружител на този Хуарес?
— Така е, скаут на президента на Мексико Хуарес!
— Това ми е известно естествено.
— Ето ви сега още една хартийка!
Лешоядовия клюн подаде трети документ. Комисарят се смути и възкликна:
— Човече, та това е една много гореща препоръка, написана от президента на английски и френски.
— Вярно. А може би вие познавате и някой си сеньор или по-скоро хер фон Магнус?
— Да нямате предвид пруския шарже-д’афер в Мексико? Какво общо има той?
— Ето!
Лешоядовия клюн подаде четвърти документ. Когато го прегледа, чиновникът огледа още веднъж смаяно трапера и рече:
— Та това е паспорт от този кралски чиновник. Как се добрахте до хер фон Магнус?
— Вечерях при него.
— Поканен като гост? Но, хер капитан, трябва да призная, че вие буквално ме водихте за носа. Този костюм естествено е мексиканска носия, която сте носил отвъд океана?
— Да, аз обикновено се нося повече от скромно, но когато човек се явява при един пруски шарже-д’афер, облича нещо по-сносно. Сам осъзнавате това.
— Позволете въпроса, какво ви води в Германия?
— Фамилни и политически дела.
— Фамилни? Нима имате тук роднини?
— Не роднини, а познати.
— Къде?
— В Райнсвалден.
— А-а, аз познавам тамошните обитатели. Кого имате предвид?