— Тъй ли, хмм! Странно! Понеже съм офицер, ме пускат да си вървя. Да не бях, щяха да ме окошарят, защото милостивият граф го пожелал. Дяволът да отнесе тоя мил начин на справедливост!
— Прощавайте, хер капитан — рече чиновникът. — Графът каза, че сте го нападнал.
— Глупости! Той си призна, че плесницата ми е била само отговор на неговото оскърбление. Освен това сигурен ли сте, че човекът, когото зашлевих е наистина граф фон Рафенов, както се представи?
— Естествено. Той ми даде визитната си картичка.
— По дяволите! Моята легитимация не бе погледната, а визитката на оня уважена. Такава картичка всеки мошеник може да поръча да му изработят. Вашата непредпазливост ще ви създаде доста главоболия.
Железопътният служител се изплаши.
— От молбата ми за извинение хер капитанът навярно ще остане доволен!
— Доволен? Аз? Е-ех, от мен да мине! И аз съм си една добра душа. Как обаче ще приеме другият нещата, не знам.
— Другият? Мога ли да попитам, кого имате предвид?
— Хмм. Всъщност не, но под печата на служебната тайна, ще ви се доверя. Отивам при хер фон Бисмарк.
Началникът на гарата отстъпи крачка назад.
— При Бисмарк? Да се надявам, че няма да му споменете за тази неприятна случка.
— Не? Напротив! Длъжен съм най-обстоятелствено да му я опиша. Все пак трябва да обясня защо не съм могъл да се явя на насроченото заседание.
Сега сякаш самият чиновник бе получил страхотна плесница. Изгледа американеца вцепенен от страх.
— Да, едно важно дипломатическо съвещание, което сега ще пропусна. Да бяхте прочел документите ми, когато ви помолих!
— Боже мой, изгубен съм! Няма ли да пристигнете навреме, хер капитан, ако ползвате следващия влак?
— Не. Времето беше пресметнато до четвърт час.
— Какво нещастие! Какво да правим?
— Нищо! Или смятате, че за да оправя вашата недодяланост, ще взема извънреден влак?
Изплашеният човек си пое дълбоко дъх.
— Извънреден влак? Ах, това става! Ето май единственото средство да се навакса загубеното време.
— Вярно, ама аз не съм съгласен. Цялото ви поведение беше изключително голямо оскърбление спрямо мен. И за тая обида още и да се отплащам? Да не би с цената на един извънреден влак?
— Хер капитан, та аз не съм го и искал. Ще ви предоставя безплатно машина с вагон. Машината ще ви закара, ако не настигнете влака по-рано, до Мащебург, където със сигурност ще го заварите.
— Хм. Кога може да потегли?
— Веднага не. Трябва да телеграфирам до Майнц за машина и вагон. Моля най-настоятелно да приемете предложението ми. Съжалявам за извършената грешка, но се надявам, че няма да ми откажете възможността да я изправя.
Лешоядовия клюн погледна замислено към чиновника. В чертите му трепна нещо особено. Потърка носа си, сетне лицето му грейна от удоволствие и запита:
— Не каза ли оня граф, че отива в Берлин?
— Да.
— През Мащебург ли ще пътува?
— Бебра и Мащебург. Там има по-дълъг престой.
— И мога да догоня влака още преди Мащебург?
— Може да се уреди на някой клон да го изпреварите.
— Така че да съм преди графа в Мащебург? Добре. Съгласен съм с предложението ви.
— Значи разрешавате да телеграфирам? — запита зарадван човекът. — И ще имате добрината да не споменавате за моя гаф?
— Е, досадна история беше, но ви прощавам. Но я кажете, голям доход ли имате?
— Не.
— А извънредният влак скъпо ли ще струва?
— Ще има още дълго да понасям последиците от разходите.
— Хм. Всъщност напълно си го заслужавате, ала ми е жал за вас. Какво ще кажете да си поделим разходите?
Лицето на мъжа мигом просветна.
— Хер, наистина ли? — запита.
— Да, какво да се прави, не мога да ви оставя нещастен.
— Благодаря. Вие доказвате, че сте истински янки и джентълмен.
Траперът се почувства поласкан. Лицето му отново придоби лукав израз и той подхвърли:
— А сигурно ще е по-добре, ако поема всички разноски?
— За мен би било от приятно по-приятно, хер капитан.
— Е, тъй да бъде. Аз ще платя всичко. Но поставям условието да пристигна в Магдебург преди графа. А и ще искам от вас няколко реда, които да упоменават, че съм се легитимирал и сте имал неприятности заради показанията на графа.
— Мога ли да науча за какво са ви необходими тези редове?
— Графът ще ме види в Мащебург и навярно ще потърси нова свада. Вашите редове ще ми послужат като удостоверение, че не съм избягал от вас.
— Ще ги напиша веднага, след като изпратя депеша до Майнц.
— Сторете го! А сега вие, хер стражар! Значи съм свободен?