Непознатият седна и влакът веднага потегли.
— Сатана! — изруга Рафенов.
— Какво има? — попита полковникът.
Запитаният посочи мълчаливо непознатия, който се бе настанил възможно най-удобно с торбата, пушката и тромбона си. Полковникът го оглежда известно време и отправи въпросителен поглед към Рафенов. Междувременно онзи се бе съвзел от слисването.
— Полковник, знаете ли кой е този човек? — прошепна нервно.
Запитаният отвърна полугласно:
— Напълно сигурно оня тип, чийто страхотен нос профуча с извънредния влак.
— Това е моят човек! Негодникът, който…ох, плесницата.
— По дяволите! Че не беше ли арестуван?
— Да, но пак е избягал.
— С извънреден влак?
— Кой знае как е станало. Кога ще стигнем следващата спирка?
— След шест минути пристигаме в Бидериц.
— Там ще наредим да го арестуват.
— Да не се заблуждавате? Сигурен ли сте, че е той?
— Каква заблуда може да има при тоя нос и тромбона!
— Веднага ще се види.
Полковникът реши да поеме инициативата в свои ръце и се обърна към Лешоядовия клюн:
— Кой сте? — Траперът не отговори.
— Кой сте? — повтори Винслоф. Отново никакъв отговор.
— Чувате ли! Попитах кой сте! Лешоядовия клюн кимна извънредно любезно.
— Кой съм? Пътник.
— Това виждам! Искам да знам името ви!
— Проклятие! Точно сега не ми е под ръка.
— Без идиотщини! Откъде идвате?
— От Майнц.
— Виж ти, не бяхте ли задържан при полицейския комисар фон Рафенов, а и още веднъж сетне по път?
— За съжаление.
— Как стигнахте до Магдебург?
— С извънреден влак.
— В който се вмъкнахте нелегално? Ще бъде погрижено тоя път да не офейкате, дрипав негоднико!
— Дрипав? Негодник? Чуйте, добри човече, не произнасяйте повторно тези думи в мое присъствие!
Полковникът се изви предизвитакелно към него.
— По каква причина? — запита.
— Отговорът може да не ви хареса.
— Това да не е заплаха?
— Не, предупреждение.
Накрая Рафенов взе решение. В лицето на полковника виждаше съюзник, на когото може да разчита. С обединени сили двамата нямаше начин да не се справят с непознатия.
— Не разговаряйте, моля ви, с тоя недодялан тип — каза по тая причина Рафенов на полковника. — Ще го предам на Полицията, там най-добре знаят как да се оправят с подобен дрипльо.
Още не бе произнесъл последната дума и Лешоядовия клюн му нанесе такава страхотна плесница, че го отлепи от мястото му.
Полковникът скочи и улови трапера за гърдите.
— Мерзавецо! — ревна. — Ще има да се каеш!
— Долу ръката! — заповяда Лешоядовия клюн й очите му заискриха.
Той все още седеше на мястото си, докато Винслоф бе прав пред него.
— Какво? — извика полковникът. — Заповядваш ли ми? Замахна да му нанесе плесница, ала в същия миг се преви с болезнен крясък. Лешоядовия клюн бе парирал удара и с един пестник в стомаха го бе изкарал от строя.
Рафенов не бе в състояние да се притече на помощ на съюзника си. Последната плесница бе от такова естество, че му бе достатъчна. А полковникът се бе свил одве на седалката и надаваше уплашени ридания.
— Това ви е за дрипавия негодник! — викна Лешоядовия клюн. — Ще ви науча аз вас на по-добри обноски!
— Човече, какво си позволи! — изстена полковникът.
— Нищо особено. Какво ли има толкоз за позволяване!
— Ще заповядам да те арестуват!
— Сега ще си проличи.
В този миг машината даде знак, че пристигат на някаква гара. Когато влакът спря, Лешоядовия клюн отвори прозореца и извика шафнера. Онзи побърза да дойде.
— Какво обичате? — запита с професионално усърдие.
— Извикайте бързо началник-влака и началник-гарата! Бях нападнат в купето.
Изявлението веднага помогна. Шаферът хукна и секунди по-късно двамата повикани притичаха. Лешоядовия клюн бе заел напълно прозоречния отвор, така че да не могат да бъдат чути двамата му спътници.
— Какво има? Какво желаете? — запита още отдалеч началник-влака.
— Какъв престой имаме тук?
— Само една минута. Тя вече изтича. Трябва да тръгваме.
— Изчакайте само още една! Няма да ви задържам повече. Хер гаров началник, в това купе за втори път бях нападнат. Моля да арестувате двамата ми спътници. Ето паспорта ми!
Лешоядовия клюн го бе държал в готовност. Още не беше се разсъмнало. Началникът прегледа паспорта на светлината на фенера и каза:
— На ваше разположение съм, хер капитан. Кои са тези двама мъже?