Всички отправиха очи към реката. От комините на двата катера излетяха искри, след което се чу шумът на витлата.
— Дяволите да ги вземат, те отплават — изруга водачът.
— Да, изплъзнаха ни се.
— Е, утре можем отново да се спуснем подире им.
— И да мъкнем ранените?
— Невъзможно, те ще ни задържат. Хвърлете ги във водата! Каква полза от тия безделници, като и бездруго ще опънат петалата!
Предложението беше прието и въпреки всички молби и жалби, ранените бяха хвърлени в реката, която отнесе телата им. Техните викове и стенания се чуваха още известно време.
Корабните комини хвърляха дълъг рояк искри, понеже машините се подгряваха с дърва. Мексиканците гледаха тези снопове, додето изчезнаха зад завоя на реката.
— Сега какво ще правим? — запита един. Предводителят погледна мрачно към земята.
— Остава само едно, да им пресечем пътя. Тук реката прави голяма извивка към Рио Саладо. Ако прекосим този ъгъл, ще пристигнем преди тях.
— Кога ще потеглим?
— Естествено не днес, а като се съмне. Сега да спим.
2. Среща на Рио Гранде
На значително разстояние от тези мексиканци при водослива на Сабинас и Рио Саладо, пристигна почти по същото време Хуарес с хората си. Въпреки тъмнината обходиха брега на реката, но не откриха следи от очаквания англичанин. Ето защо се погрижиха за конете и построиха лагера.
В този лагер всичко изглеждаше съвсем различно от онзи на гверилясите. Тук редовната стража се грижеше за безопасността на останалите.
Ездата беше уморителна, поради което хората спаха крепко и дълбоко до настъпване на утрото, когато ловците се приготвиха да потърсят из околността някой годен за лов дивеч.
Мечешко сърце и неговият брат Мечешко око бяха първите, които се метнаха на седлата. Но едва бяха изкачили откоса, от който се откриваше свободен изглед, Мечешко сърце възкликна удивен:
— Уф! Кой ли е този?
— Идва ли някой? — извика отдолу Хуарес.
— Да, там!
Индианецът протегна ръка, за да покаже посоката.
Бивгисьт беше закътан зад храсталаци, през чиито пролуки се забелязваше ширна прерия. По нея в бесен галоп препускаше насам един конник. Беше вече толкова близо, че по него се различаваха всички подробности.
— Странен човек — засмя се Хуарес, който също се бе изкачил на издигнатия бряг. — Как е попаднал тоя образ в прерията?
— По облеклото изглежда англичанин — забеляза Стернау.
— Вероятно пратеник на лорда.
— Хмм! Има ли коне на борда си лордът? При това човекът не язди като англичанин, а като индианец.
— Изправи се на седлото. Като че ли търси нещо. Да му се покажем!
Те излязоха от храстите и ездачът веднага ги забеляза. Първо сякаш се сепна, но после насочи коня право към тях.
Когато приближи, размаха с дясната ръка един чадър, а с лявата цилиндър и нададе радостен вик. Няколко мига по — късно спря пред тях, скочи от седлото и с помощта на шапката и чадъра опита да направи няколко изискани поклона, които излязоха безобразно несполучливи.
Те забелязаха големия нос, впериха поглед в сивия костюм и не знаеха как да си обяснят нещата, но от устата на всички прозвуча едно име:
— Лешоядовия клюн.
— Да, Лешоядовия клюн. Имам честта, мешърз и сеньорес — каза ездачът с повторен поклон.
После забоде чадъра в земята, нахлупи на него шапката и метна върху нея сакото.
— Проклет маскарад! — изруга. — Представих се й аз веднъж за англичанин, ама никога повече, мешърз!
— Представил сте се за англичанин? — удиви се Хуарес. — Защо?
— За да се оставя да ме заловят.
— Ха сега де! Не ви разбирам. Искал сте да ви заловят? Траперът извади калъпа тютюн и отхапа едно парче.
— Да. И наистина бях задържан вчера при Рио дел Норте от някой си Пабло Кортейо.
— Пабло Кортейо? — запита Стернау. — Мислех, че е край Сан Хуан.
— О, не, сър! Ако искате да го видите и заловите, малко след обяд вече ще го имате.
— Разказвайте, сеньор! Благополучно ли се срещнахте все пак със сър Дридън в Ел Рефугио?
— Това се подразбира и веднага потеглихме за Сабинас. Лешоядовия клюн ги информира за всичко, включително и вчерашното си приключение.
— Значи лордът ни очаква при онзи завой на реката? — попита Хуарес.
— Да, сеньор, понеже му обещах, че ще ви заведа.
— Тогава да потегляме! Ще можете ли да ни водите или сте много уморен?
— Уморен? — запита той, шприцвайки тютюнева струя край носа на президента. — Дайте ми само друг кон!