— Глупости! — извика полковникът.
— Безподобни лъжи! — обяви лейтенантът.
— Спокойно! — повели началник-гарата. — Сега ми е ясно що за птици сте. Хер капитан, желаете ли да съставя протокол?
— Не е нужно. Процесът ще се проведе в Берлин. Най-важното е да не избягат от тук.
— Аз ще имам грижата. Ще ги предам на жандармите, но дотогава ще бъдат вързани и пазени долу в зимника. Отведете ги!
Злополучните офицери се отказаха от всякакъв по-нататъшен протест. Здравите им ръце бяха вързани към телата, след което ги смъкнаха в избата.
— Спипахме важен улов — радостно се обърна началник-гарата към Лешоядовия клюн.
— Извънредно важен — съгласи се онзи. — Кога е следващият влак за Берлин?
— След половин час пристига бързият от Хановер.
— Ще пътувам с него. Там веднага ще докладвам за нашия улов, след което ще получите инструкции по телеграфа.
И така стана. Лешоядовия клюн потегли със следващия влак за Берлин, а двамата му противници останаха в мазето да кроят планове за мъст срещу лукавия, немирен ловец.
17. Как «лешоядовия» клюн отиде при Бисмарк
На слизане в столицата необикновеният външен вид на Лешоядовия клюн предизвика немалка сензация, макар и не такава като в Майнц. Той се настани в един файтон и нареди на кочияша да го откара до хотел «Магдебург». Когато освободи там колата, бе огледан с голямо удивление. Лицето му бе фрапиращо, а облеклото — на човек, решил да се яви на карнавал като старомоден селски музикант.
Той се усмихна, вътрешно доволен от отправените към него удивени погледи и запита минаващия оберкелнер:
— Мога ли да получа една стая? Келнерът огледа изпитателно човека и каза:
— Хм. Имате ли легитимация?
— От само себе си се разбира.
— Тогава елате! — Той изведе странния посетител през фоайето на двора и отвори някаква врата. — Влезте тук! — рече.
Лешоядовия клюн пристъпи и се огледа. Беше мрачна, опушена сводеста стая. На прозореца се мъдреха разни прибори за чистене и лъскане на обуща. В единия от ъглите се търкаляше сандъче с инструменти. По стените висяха множество дрехи, чакащи с копнеж да бъдат почистени. Край една маса се бяха наместили няколко души пред чаши с ракия, заети с омазнено тесте карти.
— Гръм и мълния! Що за дупка е това? — запита траперът.
— Помещението за прислугата.
— За какво поръчах, слугинско помещение или стая? Оберкелнерът се усмихна важно.
— Стая наистина. Но я кажете, какво разбирате под тая дума?
— Ее, във всеки случай не такава бърлога.
— Сигурно сте свикнал на по-изискани?
— Така е — кимна Лешоядовия клюн.
— Само дето нещо не ви личи.
— Често се случва тъй. Вие не ме намирате за изискан, а аз съм си такъв. При вас пък не е ли тъкмо обратното?
— Какво искате да кажете?
— Вие изглеждате изискан, ала всъщност не сте. А сега още веднъж ще ви помоля за някоя прилична стая. Цената е без значение.
Келнерът направи дълбок, подигравателен поклон.
— Както заповядате. Елате!
Той поведе Лешоядовия клюн обратно и се изкачиха един етаж по-горе. В първия вестибюл една врата бе отворена. Тя водеше към елегантно обзаведено антре, свързано с един още по-аристократичен хол. През втора врата можеше да се надникне в спалнята.
— Това задоволява ли ви? — подпита оберкелнерът, в очакване гостът да се дръпне стреснато.
Онзи обаче само хвърли равнодушен поглед наоколо.
— Хм. Изискано далеч не е, но не е и лошо! — Изявлението подразни келнера, останал излъган в очакването си, той рече:
— Тук живя два дни Негова светлост граф Валдщетен.
— Учудва ме. Един граф би трябвало да е по-претенциозен.
— Да не би и вие?
— Защо не? Титлата да не е нещо кой знае каква изключителност? Вие да речем да не би да сте по-малък орангутан в сравнение с такъв един граф? Ще наема апартамента.
Келнерът само бе искал да се пошегува. Сега се сепна. Какво щеше да стане, ако тоя тип наистина останеше тук, пък сетне не може да плати?
Такава изискана обстановка и тая особа, излязла сякаш от бабешки килер за вехтории!
— Апартаментът струва осем талера за ден — осведоми припряно.
— Все едно.
— Без прехрана и прислужване.
— Напълно ми е безразлично.
В този момент се появи фигурата на девойка, оправяла досега спалнята. Беше същата сервитьорка, златната познайница на Курт Унгер, която го бе подпомогнала навремето при разкриване тайната на капитан Ландола. Тя бе чула късото пререкание и сега любопитстваше да види човека, създаващ главоболия на оберкелнера.