Слушала до този момент мълчаливо, сервитьорката се намеси възбудено:
— Атентатор? Майко Исусова! Той разпитваше за Бисмарк. — Съдържателят пребледня.
— За Бисмарк? Какво искаше?
— Трябваше да му кажа къде живее Бисмарк и да му опиша подробно пътя да стигне дотам. Искал да говори с него.
— Небеса! Там ще е атентатът!
— Казах му, че не е лесно да се иде при Бисмарк, а той отвърна, че много няма да се церемони.
— Значи няма съмнение, че замисля атентат. Иска да застреля министъра. Но какви незабавни мерки да вземем?
— Да съобщим веднага в Полицията.
— Да, да. Аз лично ще изтичам дотам. — Съдържателят бързо излезе.
В Околийските управление, намиращо се на значително разстояние от хотела, не можеше от вълнение да намери необходимите думи. Останал бе почти без дъх.
— Успокойте се, драги — рече служителят. — Сигурно идвате по някоя много спешна работа. Но по-добре да изчакате малко, да си поемете дъх, преди да заговорите.
— Дъх? О, вече го имам. Аз…аз…уведомявам за атентат. Полицейският служител се сепна.
— Атентат? — повтори.
— Да, затова дойдох — повтори все още без дъх съдържателят. — Да доложа.
— А, тъй, тъй. Действително нещо много сериозно. Обмислихте ли зряло дали наистина се касае за такова злодеяние; налице ли е такава опасност, както и за голямата отговорност, който поемате?
— Поемам всичко: престъплението, опасността и отговорността — отговори човекът, незабелязвайки колко объркано се изразява.
Чиновникът едва сдържа усмивката си.
— Тогава говорете! Срещу кого е насочен атентатът?
— Срещу хер фон Бисмарк.
— Всички дяволи! Наистина ли? По какъв начин е замислено да се изпълни?
— С пушка, револвери, нож и адска машина. — Лицето на служителя стана много сериозно.
— Кой е атентаторът, има ли съучастници?
— Позволете по-напред един въпрос. Спомняте ли си оня капитан Шоу, който успя да избяга при арестуването му в моя хотел?
— Да. Представяше се за капитан от Съединените щати.
— Е, при мен е отседнал един човек, който също се представя за капитан от тази страна.
— Това още не е причина да го смятаме за подозрителен.
— Той е отказал да представи легитимацията си и настоявал да му занесат регистрационния дневник, в който вписал данните си.
— Да, необичайно е. Как се е записал?
— Уилям Саундърс.
— Английско или американско име. Кога пристигна?
— Преди половин час.
— Как е облечен?
— Много странно, може да се каже като на маскарад. Носи стари кожени панталони; бални обуща; фрак с буфанти, маншети и копчета като чинии, шапката му пък напомня голям чадър.
— Хмм. Човекът вероятно е по-скоро чудак, отколкото престъпник. Ако е замислил престъпление, щеше да се облече така, че да бие възможно по-малко на очи.
— А оръжията му? Той има пушка, два револвера и нож. Но главното му оръжие е някакво устройство наподобяващо тромбон, изработено от оръдейна сплав. Кой може да знае с какво е заредено това смъртоносно средство?
— Вие видяхте ли го?
— Лично аз не, но моят оберкелнер.
— Защо не се убедихте сам?
— Може би щеше да направи впечатление на чужденеца. А аз не исках да събуждам подобренията му, за да го спипаме толкоз по-сигурно.
— Но откъде знаете, че атентатът е насочен срещу хер фон Бисмарк?
— Той е разпитвал за жилището му и накарал една сервитьорка, далечна моя сродница, да му опише подробно пътя.
— Това наистина навява съмнения, но не е доказателство.
— О, той дори твърдял, че хич няма да се церемони с Бисмарк.
— А не каза ли кога смята да ходи при министъра?
— Не.
— Къде се намира сега?
— Закусва в стаята си.
— Добре. Може би се заблуждавате, но аз при всички случаи съм длъжен да проверя как стоят нещата. Преди да съобщя по-нагоре, ще намина до половин час при вас. Вие се погрижете човекът да не напуска сградата.
— Бива ли, ако е необходимо, да го задържа със сила?
— Само в краен случай. При вашата интелигентност все ще намерите някой повод да го накарате да остане.
— Каквото зависи от мен, ще го направя — и съдържателят се отдалечи.
През това време нищо неподозиращият Лешоядов клюн приключи със закуската си.
— Да не би да чакам този лейтенант? — запита се той. — Охо, Лешоядовия клюн не е човек, който се нуждае от препоръка, за да говори с Бисмарк. Естествено с него не мога да си позволя шеги, както с другите. Вещите ми значи ще останат тук. Но съм любопитен какви очи ще облещи, като види какъв смахнато облечен тип иска аудиенция при него.