Лешоядовия клюн внесе нещата си в спалнята. Заключи я и пъхна ключа в джоба.
— Не е необходимо тая пасмина да узнае в мое отсъствие какво крие торбата ми — промърмори той. — Келнерът и бездруго видя достатъчно. А ако имат втори ключ, то аз пък имам винт.
Той измъкна от джоба си един от онези американски подсигурителни винтове, с които човек може да затисне ключалката, без някой друг да съумее да го отстрани. Той навъртя винта в отвора, докато при един натиск пружината изскочи. Сетне напусна стаята и слезе по стълбите.
Учудващо бе, че никой не го забеляза, но целият персонал се бе събрал в кухнята да обсъди толкова важното събитие. Те смятаха, че е зает със закуската и нямаха представа какви големи количества храна може да погълне един прериен ловец за късо време.
Ето как излезе незабелязано от сградата и пое по пътя, описан от сервитьорката. Вярно, че на няколко пъти се наложи да попита, но иначе стигна необезпокоявано целта си. Жителите на големия град, дори и малчуганите, нямат навика да тичат след първия срещнат, по-фрапантно облечен човек.
Като видя застаналия до вратата портиер, той приближи и запита свойски:
— Това ли е къщата на Бисмарк, а?
— Да — потвърди вратарят, оглеждайки весело човека.
— Горния етаж?
— Да.
— Master[18] в къщи ли е?
— Мастър? Кой?
— Е, добре де, Бисмарк!
— Имате предвид Негова милост, граф фон Бисмарк, екселенц?
— Да, имам предвид графа, Негова светлост, екселенца, а и самия Бисмарк.
— Да, той си е вкъщи.
— Е, значи съм улучил момента.
Лешоядовия клюн мина бързи край портиера. Но онзи го улови здраво за ръката:
— Стой! Накъде всъщност смятате да вървите?
— Ха, при него естествено!
— При Негово превъзходителство? Няма да стане!
— Тъй ли? Че защо пък?
— Очаква ли ви?
— Не знам нищо по въпроса.
— Тогава трябва да тръгнете по обичайния, предписан канален ред.
— Канален ред? И какво е това?
— Първо трябва да знам по каква работа идвате. Лични дела, дипломатически или някакви други?
— Ами нека бъдат «някакви други».
— Ей — рече сега портиерът по-сериозно, — ако си мислите, че съм поставен тук, само за да си правите шеги с мен, много се лъжете. Щом идвате по «някакви други», вървете тогава и «някъде другаде»!
— Така мисля и аз — кимна му благосклонно траперът. — А и време нямам да Ви безпокоя повече. Всичко хубаво!
Но вместо да си тръгне, той се отправи към вътрешността на сградата.
— Стой! — викна повторно портиерът. — Не това се имаше предвид. Не можете да минете.
— Ще Ви докажа противното.
При тези думи Лешоядовия клюн вдигна човека и го отмести настрана. Но не бе направил и пет крачка, портиерът го хвана здраво и извика:
— Казах Ви да се вървите по пътя!
— Та нали тъкмо това и правя — отвърна янки.
— Не си ли тръгнете доброволно, ще бъдете задържан за нарушение неприкосновеността на дома!
— Бих желал да видя кой ще я свърши тая работа!
Лешоядовия клюн се изскубна гъвкаво от хватката и стигна стълбите, преди служителят да успее отново да го улови. Сега щеше да се разрази едно много по-буйно пререкание, ако не се бе появил един господин, който слизаше по стълбището и забеляза малката дърпаница. Носеше семпъл мундир и фуражка на мургавата си глава. Походката му бе твърда и уверена, стойката — по войнишки стешата, ала на лицето му бе изписана покровителствена доброжелателност, а очите му се спряха със снизходително неодобрение на двамата мъже, които се дърпаха и бутаха насам-натам.
Портиерът веднага пусна противника си при вида на човека и застина в почтителна поза. Лешоядовия клюн обаче се възползва от моментната свобода да направи две бързи крачки, с които, вземайки по две-три стъпала, се изравни със слизащия господин. Сетне тикна шапката назад и поздрави:
— Good morning, татко! Сигурно ще можете да ми кажете в коя стая да намеря екселенца фон министъра Бисмарк!
«Таткото» огледа питащия. Мустаците му леко трепнаха.
— Искате да говорите с екселенц? Кой сте?
— Хмм. Това мога да кажа само на Негова светлост тоя министър.
— Така. Имате ли назначена среща?
— He, my old master[19].
— В такъв случай навярно ще трябва да си отидете с неуреден въпрос.
— Няма да я бъде. Работата ми е много важна.
— Така, така. Лична ли е?
«Старият майстор» правеше необикновено впечатление на човека от прериите. Друг някой не би удостоил с отговор, ала на него отвърна: