— Как?
— Дребосък, изпит и съсухрен, като истински, същински хитър писарушка. Но една по-голяма фигура също не вреди, тъкмо обратното, прави впечатление. Ще помоля Негово Величество да каже на мастър министъра кой съм.
Кралят подаде усмихнато на графа документите на Лешоядовия клюн. Бисмарк ги прехвърли и рече:
— Елате, капитане!
След като пропусна краля пред себе си, той се върна в кабинета, следван от американеца. Влезлият няколко мига по-късно във вестибюла лакей, долови оттатък често сменящи се гласове — явно се водеше много оживен разговор.
Веднага щом се върна от Полицията, съдържателят побърза да се осведоми за своя клиент.
— Дали е тук още?
— Да — отвърна оберкелнерът. — Все още закусва.
— Не бива да напуска сградата, преди да е дошла полицията.
— Тогава ще застана горе в коридора.
— Не, аз самият ще се заема с тая работа — възрази хотелиерът. — За такива важни неща не е достатъчно да си само добросъвестен.
Той изкачи стълбите и се намести на намиращия се в коридора стол.
Едва ли бе минал повече от четвърт час и полицията се появи. Пазителите на реда бяха грижливо разставени. По отсамния и отсрещния тротоар се шляеха привидно безцелно тайни агенти, които обаче нито за миг не изпускаха из очи прозорците и входа на хотела. Фоайето и двора бяха окупирани, а на близкия ъгъл чакаше файтон, готов да приюти арестанта.
Един служител от криминалната полиция се качи, съпроводен от двама колега, да извърши обиска.
— Тук ли е още? — понита той тихо хотелиера.
— Да. Но не се показва — гласеше отговорът.
— Къде се помещава?
— Номер едно, там.
Криминалният служител и придружителите му закрачиха към посочената врата. Подтикван от любопитство бе дошъл и оберкелнерът, ала сега работодателят го предупреди:
— Не рискувайте да отивате по-нататък!
— Надали ще е толкова опасно.
— Какво разбирате вие от опасност при една такава адска машина, още повече с форма на тромбон! Та то е нещо съвсем непознато.
В този момент криминалният служител пак се върна при съдържателя.
— Нали споменахте, че човекът е разговарял със сервитьорката? Мисля, че е по-уместно да влезе първо тя.
— Но той ще я простреля!
— Няма и през ум да му мине. Иначе ние веднага бихме могли да отнесем някой куршум. А момичето има достатъчно причини да влезе, без да възбуди подозрението му. Сетне ще ни каже как го е заварило.
Хотелиерът се примири и нареди да повикат девойката, която, след като разбра какво се иска от нея, приближи до вратата.
И на повторното почукване не последва отговор. Поради това влезе.
Останалите почакаха доста време, докато се появи отново. Когато се върна най-сетне, лицето й изразяваше загриженост.
— Е? — прошепна криминалният. — Какво прави онзи?
— Не зная. Нямаше го нито в дневната, нито в антрето. Изглежда се е оттеглил в спалнята. Тя е заключена.
— Може да спи. Не почукахте ли?
— Напротив. Но не получих отговор.
— Изглежда е бил много уморен и спи така дълбоко, че не може да се събуди.
— Почуках толкова силно, че един заспал няма начин да не се събуди.
— Къде са вещите му?
— Занесъл шев спалнята.
— Сигурно работи над своя апарат и само се прави на заспал. Елате с нас, фройлайн, ще му отговорите, когато почукам! Защитниците на реда влязоха тихо, а с тях и сервитьорката. На масата все още стояха съдовете с остатъци храна.
— Чукайте! — повели тихо криминалистът.
Момичето се подчини, но не се долови никакъв шум. То захлопа по-силно, ала с все същия успех.
— Ще опитам сам — рече служителят.
Той се приближи до вратата и задумка с юмруци по нея. Никакъв отговор. Като се убеди с един поглед, че улицата и сградата се пазят добре, издумка пак и викна със силен глас:
— В името на закона! Отворете!
Отново никакъв отговор.
— Ще трябва сами да си отворим! Я дайте шперцовете! Един от подчинените измъкна поисканите приспособления. Шефът му се наведе и погледна ключалката.
— Мътните да го отнесат! — изруга. — Затъкната е!
— Ключа ли е напъхал? — запита единият.
— Не. Натикал е нещо друго.
— Ами че тогава той изобщо не е вътре.
— Май така изглежда.
Един след друг се наведоха да огледат ключалката и скоро се установи, че е пъхнат някакъв стоманен предмет, който няма как да отстранят.
— Офейкал е — подхвърли единият полицая.
— Отлетя, измъкна се — вмъкна и другият.
— О, не, не, нещата са още но-лошо — отбеляза шефът. И като се обърна към момичето, запита: — Той каза ли ви, че иска да отиде при Бисмарк?