— Да.
— Значи се е промъкнал нататък и опасността надвисва. Следвайте ме, майне херен! Тръгваме незабавно за Бисмарк. Тази сграда ще остане под надзор.
Служителите махнаха на файтона да приближи, качиха се и потеглиха с възможно най-голяма бързина.
Едва се бяха отдалечили и друга кола спря пред вратата. Младият мъж, който слезе от нея, не бе някой друг, а Курт Унгер. Той нямаше и понятие за случилото се и не можеше да знае, че мнозина от крачещите по улицата пешеходци са преоблечени полицаи, които държаха под око хотела. Влезе в общия салон и поръча на келнера чаша вино.
Няколко минути по-късно влезе сервитьорката. Позна го веднага и се запъти към неговата маса. Лицето й изразяваше от една страна изненада, от друга угриженост.
— Вие тук, хер оберлейтенант? Значи все пак било вярно, че ще дойдете насам!
— Така е. Но откъде го знаете?
— Един чужденец спомена, който сега ще бъде арестуван.
— Арестуван? И по каква причина?
— Защото е замислил атентат с една адска машина.
— Бог да ни е на помощ! — възкликна Курт, не подозирайки, че става дума за Лешоядовия клюн.
— Да, цялата сграда е под наблюдение, а полицаите вече бързат към Бисмарк.
— Към Бисмарк? Защо при него?
— Защото покушението е насочено срещу него.
— Но това е ужасно! Кой е негодникът?
— Американският капитан, който ви очакваше тук. Твърдеше, че сте искал да се срещнете тук с него.
— Във външността на човека нямаше ли нещо, по което лесно би могъл да бъде разпознат?
— Да, един страхотно дигьг нос.
— И полицаите наистина него търсят?
— Да. Съдържателят съобщи за него. Той иска да убие Бисмарк. Има при себе си какви ли не оръжия и една адска машина.
— Глупости! Значи той тръгна за Бисмарк?
— Да.
— А полицията е подире му?
— Да.
— В такъв случай няма миг за губене. Трябва да го последвам.
Курт скочи и бързо се отправи към вратата. Неговата кола вече я нямаше, но той намери друга, която го понесе с най-голяма бързина.
Междувременно Лешоядовия клюн беше приключил разговора с двамата височайши господа. Бе получил предписание още с пристигането на Курт да го изпрати при Бисмарк и да чака сетне допълнителни указания.
Сега се разтакаваше по улиците с душевно доволство. Беше поел по друг път, а не по този, по който бе дошъл, но при неговото развито чувство за ориентация бе невъзможно да се заблуди. Така стигна до улицата, на която се намираше неговият хотел.
Влезе в общия салон. Зад него вървяха тайните полицаи, които той сметна за обикновени посетители. Един от детективите приближи до масата му и попита:
— Разрешавате ли? Не сме ли се виждали вече?
— Я се омитай по дяволите! — изръмжа Лешоядовия клюн.
— Това няма да направя. Ако някой от двамата ни трябва да върви по дявола, няма да съм аз.
Янки изгледа човека учудено.
— Ей, момче, да не си решил да се дърлиш с мен?
— Възможно — захили се другият с превъзходство. — Известна ли ви е тая вещ! — Той бръкна в джоба и измъкна един жетон, който поднесе пред очите на Лешоядовия клюн.
— Разкарай се с парите си! — викна ловецът. — И ако ми навреш още веднъж под носа лапата си, ще се погрижа това повече да не се случи!
— Аха! Значи не познавате този отличителен знак? Жетонът е моята легитимация. Аз съм вахмистър от тукашната полиция!
Сега траперът стана по-внимателен. Огледа помещението и предусети, че си има работа тук изключително с тайни полицаи.
— Тъй! Полицай ли сте? Хубаво. Но защо точно на мен го казвате?
— Защото изпитвам към вас голяма симпатия. Искам да отговорите правдиво на въпросите, които сега ще ви поставя! — Лешоядовия клюн плъзна отново поглед наоколо и отвърна равнодушно:
— Ама вие немците сте странен народ! Никой не е така пристрастен към арестите като вас.
— Тъй ли? До тоя извод ли стигнахте?
— По дяволите, да, много пъти стигнах, и то все в мой ущърб. От вчера заран това ще е третият път да бъда арестуван!
— Значи вчера сте бил арестуван на два пъти? И пак сте се измъквал?
— С читава кожа.
— Е, от нас няма да офейкате!
— Все пак се надявам.
— Ще се погрижа да ви съхранят надлежно. Имайте сега добрината да протегнете ръце.
Вахмистърът бръкна в джоба и извади чифт белезници. Само че за американеца това вече бе прекалено. Изправи се като пружина.
— Какво? Да ме оковете ли искате? Пъкъл, Смърт и Сатана! Ще ми се да видя кой ще дръзне да сложи ръка на мен! Какво съм сторил на копоите ви, та са ме обградили като кучета дивеч?