Останалите полицаи наистина бяха приближили и сключили кръг около Лешоядовия клюн. Хотелиерът обаче бе застанал на безопасно разстояние с цялата си прислуга да наблюдава странния процес.
— Какво сте ни сторил? — запита полицаят. — На нас нищо. Но вие най-добре си знаете какво сте възнамерявал и извършил. Казвате се Уилям Саундърс?
— Все така откак съм жив.
— И сте капитан от Съединените щати?
— Да.
— Къде бяхте, след като излязохте?
— Разхождах се.
— Къде?
— Не съм от тия места и не познавам улиците.
— А не сте ли поглеждал към жилището на хер фон Бисмарк?
— Възможно е.
— Вие сте един закоравял грешник! Някой друг при това доказателство, че играта му е разкрита, би пребледнял, коленете му биха се разтреиерили. Вие обаче си оставате спокоен.
— Защо не проявите добрината вие да потреперите малко заради мен!
— Скоро ще престанете с подигравките. Не можете да отречете, че имате оръжия. Дори носите със себе си някакво оръдие, адска машина или нещо подобно. Признавате ли?
Уестманът изгледа удивено служителя.
— Оръдие? Адска машина?
— Да, от месинг или оръдейна сплав!
Най-после на Лешоядовия клюн стана ясно. Той на драго сърце би се изсмял, ала се принуди да остане сериозен.
— Не знам нищо такова.
— Ще ви разобличим.
— Сторете го!
— Защо сте заключил спалнята си?
— Да не искате да ми го запретите?
— Не, но ще ви помоля да я отворите. Имаме желание да се позапознаем малко с вашия багаж.
— От мен да мине. Веднъж съм във ваша власт. Но ви предупреждавам. Не всеки умее да борави с моите оръжия!
— Не се безпокойте! Ще бъдем предпазливи. Хайде, давайте ръцете!
Думите бяха изговорени с тон, който не търпеше възражение, той протегна белезниците към транера. Лешоядовия клюн се подчини. Остави се да му сложат железата и бе поведен под целия конвой към номер едно. Пред вратата на спалнята спряха.
— Заключил сте я — рече вахмистърът.
— Защо?
— Защото не желая да ми се опипва багажа. Намирате ли го за нередно?
— Но вие не само сте използвал ключа, ами сте затъкнал и ключалката. Нима тайната, която криете, е толкова…опасна?
— Че убедете се!
— За тая работа първо трябва да отворите. Какво сте напъхал в отвора?
— Един патентован винт.
Въпреки окованите си ръце, Лешоядовия клюн бръкна в джоба на жилетката и извади гънка кука, която вкара в ключалката. С нейна помощ издърпа патентованата пружина и измъкна винта.
— Така, драги мой! Извадете ключа от джоба ми и отключете!
Това бе сторено. Вратата бе отворена. Но вахмистърът направи възпиращ жест.
— Стойте, не напирайте! — повели. — Предполага се, че тук има мистериозни машини и опасни експлозиви. Нека арестантът върви напред. Той би бил първият улучен.
Лешоядовия клюн бе уловен от четири ръце и предпазливо тикнат в стаята. Едва сетне го последваха останалите. Вахмистърът плъзна поглед наоколо. Той попадна най-напред на пушката. Взе я внимателно в ръка.
— Що за пушка е?
— Кентъкийска карабина.
— Заредена?
— Не.
— Та това прилича ли на карабина и въобще на пушка? То си е чиста сопа. Как би могъл да стреля човек с подобно нещо?
— Е, да, за един полицай ще е трудничко да уцели нещо с нея.
Служителят пропусна подигравката, остави пушката и взе ножа.
— Тая пък кама каква е?
— Кама? По дяволите! Не може да различи един bowie-knife от кама!
— Аха, боуей найф! Намушквал ли сте с него човек?
— Да.
— Ужасно! А ето и револвери! И с тях ли сте убивал хора?
— Естествено! Те са добра лионска стока и улучват удивително точно. Да не бях впрочем арестуван, щях да ви преподам урок по оръжейно изкуство!
— Трайте! Сега идва най-главното. Я кажете какво се жълтее там зад торбата!
— Адската машина.
— Гръм и мълния! Вие го признавате? Заредена ли е?
— До пръсване.
— До пръсване? Майне херен, значи най-голяма предпазливост! Дръжте човека здраво, за да не може да я приведе в действие. Арестантино, питам ви, с какво е заредена машината?
— С въздух.
— А-а, сигурно с гърмящ газ! Може ли човек да пипне машината, без тя да експлодира?
— Да — отвърна напълно сериозно Лешоядовия клюн. — Не съществува никаква опасност.
— А можем ли да отстраним дрехите и бельото, под които е скрита машината?
— Махнете ги, без да се притеснявате!
— Но как да обезвредим това чудовище?
— Някой просто да духне вътре.
— Добре, тогава ще рискуваме! Майне херен, аз самият ще докосна адската машина, подлагайки се на опасността да посрещна първите шрапнели.