Той сне нахвърляните върху инструмента риза, панталон, блуза и няколко чорапа. Всички тези неща хващаше с върха на двата си пръста и ги отстраняваше с възможно най-голяма предпазливост. Най-сетне пред него се разкри страшилището — голо-голеничко.
С внимание, с което вероятно би посегнал към димящия фитил на бомба, вдигна тромбона.
— Лек, като обикновен тромбон. Е, да, гърмящите газове обикновено са по-леки от другите въздухообразни.
Вахмистърът улови тромбона за единия край и го задържа нависоко, за да проучи тайния му механизъм. Внезапно тръбите се разединиха и по — тежката част заедно с резонаторната фуния падна на пода.
Добрият човек не помисли нищо друго, освен че сега адската машина ще избухне. Нададе крясък и застана така, сякаш очакваше смъртта си. От падането на половината тромбон наистина последва избухване, ала съвсем различно от онова, което бе очаквал полицаят. Когато изпусна предсмъртния си вик, Лешоядовия клюн повече не можеше да се сдържа — избухна в такъв ужасен смях, че стените потрепериха. И този смях бе така заразителен, че всички се присъединиха, виждайки, че действително се касае за един стар тромбон.
В първия миг служителят се обърка. Сетне обаче захвърли на пода й втората половина, която още държеше в ръка и кресна на Лешоядовия клюн:
— Човече, струва ми се, че се смеете на мен!
— А на кого другиго? — изхили се ловецът.
— Аз пък забранявам да ми се надсмивате. Не признахте ли, че имате оръжия?
— А нямам ли?
— И адска машина?
— Такава си е. В продължение на месеци ще се откажете от свирене.
— Била заредена.
— С въздух. Не е ли вярно?
— Щяла да експлодира.
— Ако някой я надуе. Или го оспорвате?
— Човече, за глупак ли ме вземате? Тая шега скъпо ще ви струва. Макар и за адска машина вече въпрос да не може да става, все пак има достатъчно причини да задържим особата ви. Вие носите оръжия. Имате ли разрешително?
— Да. Във вътрешния джоб на фрака ми.
— Аха! Дайте го насам!
— Сам си го извадете! Та не виждате ли, че благодарение на вашата любезност съм окован.
Служителят бръкна в посочения джоб, извади документа, разгърна го и се зачете. Сетне го подаде на спътниците си за преглед с думите:
— Вярно, че е редовен, но това обстоятелство не променя нищо, както веднага ще разберем. — И като се обърна към Лешоядовия клюн, продължи:
— Казал сте на сервитьорката, че искате да отидете при хер фон Бисмарк?
— Да.
— И че с него много няма да се церемоните?
— Не. Казах само, че при хер фон Бисмарк много няма да се церемоня, което ще рече, ако ми създават мъчнотии да вляза при него.
— Измисляте си оправдания!
— Питайте сервитьорката!
Вахмистърът го стори и тя призна, че арестантът действително е казал това, което сега твърди. Следователят още веднъж се видя с изтръгнато оръжие. Ето защо направи опит да се защити:
— Всичко си остава само напусти оправдания. Ами я идете при министъра! Опитайте дали ще ви пуснат в тоя вид, в който сте пред мен!
— Pshaw! По-скоро ще пуснат мен, отколкото някой, дето счита един стар тромбон за адска машина. Впрочем ще си призная, че вече бях при хер фон Бисмарк.
— И кога пък? — присмя се човекът.
— Малко преди връщането ми тук.
— И естествено бяхте приет?
— Да. Негово Величество кралят дори лично има любезността да ме въведе при министъра.
— Откачен тип!
В този миг откъм вратата прозвуча:
— Никак не е откачен! Той казва истината!
Всички се извърнаха. Там стоеше Курт Унгер, а зад него се виждаха криминалните служители, които бяха побързали да отидат при министъра и да го предупредят за надвисналата опасност. Началникът — обервахмистър — пристъпи напред и заповяда:
— Незабавно снемете белезниците от този хер! — Заповедта бе изпълнена начаса. После криминалистът продължи към Лешоядовия клюн:
— Майн хер, спрямо вас бе извършена тежка неправда. Същинската вина пада върху тези, които направиха донесение за вас, а именно хотелиера и оберкелнера. Ваше право е да ги дадете под съд, за което можете да разчитате на нашата подкрепа. Но аз също получих висша заповед да ви помоля за извинение и ви дам удовлетворение. Готов съм да го сторя и само питам какво възмездие ще поискате.
Лешоядовия клюн огледа кръга. По лицето му пробягна особена светкавица. Сетне отвърна:
— Добре. Аз трябва да получа удовлетворение. Този хер сметна моя стар тромбон за адска машина. Желая да го приеме от мен като подарък и да го съхранява като спомен за паметния ден, в който насмалко да спаси живота на хер фон Бисмарк.