Всички се разсмяха. И великодушно дареният хотелиер се присъедини към тях.
— Наистина ли нищо повече не искате? — попита обервах-мистърът.
— Не, напълно съм удовлетворен, ала сега желая отново да съм сам господар на себе си.
Желанието бе незабавно изпълнено, като всички се отдалечиха. Остана само Курт. Едва сега той огледа по-подробно американеца, след което избухна в смях и възкликна:
— Но, човече, как можа да ви хрумне подобен маскарад!
— Това ми създава добро настроение — засмя се и Лешоядовия клюн.
— Пътем вече сте си правил подобни шеги. В Майнц сте бил арестуван.
— Вярно е.
— По-късно пак са ви прибрали от купето…
— …но пък препуснах след него с извънреден влак.
— Да. И което е най-интересното добре си отмъстихте, като наредихте да арестуват оня полковник и лейтенанта.
— И това ли знаете?
— По линията хората разказваха приключенията ви и по описанието разбрах, че само вие бихте могъл да сте героят. Впрочем двамата офицери бяха мои лични врагове. Бяха ми хвърлили око. Отмъстих им, като слязох и установих самоличността им, вследствие на което бяха пуснати на свобода. Искаха да ме принудят да приема по един двубой с тях, ала аз им казах, че лице, получило плесница от странстващ музикант, не е достойно за дуел. Ето как се освободих от тях.
— Хмм! А сега какво ще правим?
— Още днес ще потеглим през Льо Авр дьо Грас (Хавър) за Мексико. Вашите сведения за Хуарес и Максимилиан бяха причина да се подновят и разширят моите инструкции. Наложителна е най-голяма бързина. Но нека по-напред задоволим потребностите на момента.