До този момент те още не бяха го забелязали. Но сега дой-доха толкова близо, че нямаше как да не го видят. Предводителят спря смаяно коня си.
— Всички дяволи! — извика. — Вижте, там някой седи на земята!
Спътниците проследиха протегнатата му ръка и съгледаха един голям чадър, а под него сив цилиндър.
— Вси светии, та това е англичанинът! Сега спечелихме.
С тези думи предводителят смушка коня и другите го последваха. При Лешоядовия клюн спряха.
— Хола, сеньор, вие ли сте това или вашият дух? — бе запитан от всички страни.
Едва сега Лешоядовия клюн се обърна спокойно, надигна се бавно, огледа хората през очилата и отвърна:
— Мой дух!
— А-а, не вашето тяло?
— No.[6] Ами нали вчера бил застрелян или бит до смърт!
— Не дрънкайте глупости, сър! Вчера ви провървя да ни се изплъзнете, ама втори път няма да ви се удаде.
— Изобщо не искам изплъзна, а по-скоро при вас остана.
— Къде бяхте тая нощ?
— В гората.
— Конят ви обаче е друг. Как стана така?
— Не друг кон.
— Вчера офейкахте на бял с червени петна, а тоя тук е червено-кафяв.
— Червено-кафяв също само дух на бял с червени петна!
— Не се занасяйте! Вчера пречукахте и ранихте дванайсет души от нашите хора. Днес ще има да се каете. Знаете ли къде се намират сега корабите и лодките ви?
— Във ваше притежание. Нали искали всичко вземете.
— За съжаление вчера не успяхме. Вашите хора стреляха по нас с картеч. Вие ще ни платите за всичко. Качвайте се на седлото! Ще ни следвате нагоре по течението, където ще намерим корабите. Ще ни предадете всички или се сбогувайте с живота, добре го разберете!
Лешоядовия клюн изнесе устни и процеди тютюневия сок към шапката на събеседника.
— Къде ваш водач? — запита.
— Аз съм. Освен това престанете с проклетите си плюнки, в противен случай ще ви науча да правите разлика между плювалника и сомбрерото на един кабалеро.
— Кабалеро? Pshaw! Питал за Кортейо.
— Вашите хора му видяха сметката. По време на залпа беше с нас в реката и ако не е бил застрелян, се е удавил.
— Жалко, с удоволствие бих обесил.
— Това ще сторим ние с вас. Засега обаче тръгвате с нас! Напред, сър, иначе ще ви подпомогна!
— Подпомогне, по кой начин?
— По този!
Предводителят измъкна револвера си и приближи дулото към челото на Лешоядовия клюн.
— Не възседнете ли веднага, ще ви тегля един куршум в главата!
— Опитай ти самият същия куршум! — отвърна заплашеният.
С мълниеносна хватка изтръгна револвера от човека, насочи го към него и натисна спусъка. Улучен в гърдите, мексиканецът рухна от коня. Останалите наизвадиха оръжия да отмъстят за водача, ала не се стигна дотам. Повече от сто пушки изгърмяха от храстите и толкова ездачи изскочиха навън. Разбойниците бяха обкръжени и унищожени, преди да съумеят да причинят някому вреда.
— Никой ли не остана жив? — запита Хуарес.
— Никои — съобщи Стернау, след бърз преглед, на повалените.
— Жалко. В такъв случай няма кой да отговори на въпросите ни.
— Йе е и необходимо — обади се Лешоядовия клюн. — Всичко ми е известно.
— Е-е, къде да търсим корабите?
— Точно там, където ги оставих.
— А къде ще стоварим пратката?
— На река Сабинас, както бе определено по-рано.
— Но тогава няма смисъл целият отряд да язди до лорда.
— Така е. Налага се да поемете пак по обратния път.
— Значи не допускате нова битка?
— Категорично.
— Съгласен съм с Лешоядовия клюн — заяви Стернау. — Радвам се, че нещата приключиха така благоприятно, но все пак не ми харесва, дето Кортейо не е в ръцете ни. Такива паразити обикновено имат жилава душа. Бих дал какво ли не да открием тялото му.
— Да го потърсим! — предложи Хуарес.
— Добре. Ще вземем с нас само петдесет ездачи! С тях ще останат сеньор Хуарес, Маригшо и аз. Другите нека се върнат в лагера и ни изчакат там.
Така и стана. Докато останалите поеха обратно с току-що завладяната плячка, петдесетимата продължиха пътя си — начело с тримата споменати и Лешоядовия клюн като водач — всички изгарящи от желание да стигнат час по-скоро корабите.
Не беше много далеч дотам. Лешоядовия клюн посочи между дърветата и каза:
— Сега ще просветне. Там е реката!
Спряха на същото място, където трябваше да бъде пленен вчера лорд Дридън. Ясни следи наоколо показваха, че хората на Кортейо са нощували тук. А в средата на течението лодките отново лежаха на котва.
Дридън вече от часове пребиваваше на палубата. Когато днес преди обяд керваните се завърнаха на вчерашния си рейд, неприятелите бяха потеглили. Въпреки това хората не се решаваха, предпазваха се да слязат на сушата, а лодките държаха в готовност.