— Дали наистина са си заминали? — запита кормчията, приближавайки към Дридън.
— Положително! — отговори лордът.
— И дали Хуарес ще дойде?
— Сигурно, ако Лешоядовия клюн действително го е намерил. Погледнете нататък! — каза, като посочи брега.
Виждаха се конници, излизащи от гората. Сред първите лесно можеше да се различи един, който бе облечен в сиво, носеше сив цилиндър и държеше в ръката чадър.
— Това е Лешоядовия клюн — рече лордът.
— А другите?
Лордът поднесе далекогледа към очите си.
— Виждам Хуарес — отвърна. — Онзи там вдясно от нас. А от лявата страна…ах, ще отида да го посрещна! Спуснете лодката! — заповяда лордът.
Няколко мига по-късно малкият съд се стрелна към брега. Когато лордът пристана, Лешоядовия клюн приближи.
— Милорд, връщам ви костюма — каза. — Не липсва нищо, дори чадърът! А ето тук са сеньор Мариано и Стернау.
— Сине мой, мили сине! — извика лордът, като притисна Мариано до сърцето си. — Надявам се, сега всички страдания са отминали. О, да можеше и Ейми да е сега тук! Години наред тя чака…
— Значи още е свободна, не е омъжена?
— Да, сине мой! Но преди да ти разкажа, остави ме да поздравя сеньор Стернау!
Споменатият застана пред него с цялата си ширина и височина. В очите му блестеше най — искрена радост.
— Милорд!
— Мистър доктор!
С тези възгласи двамата разтвориха ръце и потънаха един-друг в обятията си.
— Бог да благослови началото на новозапочнатото ви щастие, мистър доктор, и нека само радост да никне от безбройните изтърпени страдания!
— Благодаря, милорд! След всяка нощ идва утро. Аз копнеех за това утро като каещият се грешник за утешението на прошката. И Бог беше милостив. Но да не забравяме сеньор Хуарес, който има право на нашето внимание!
— О, аз не мога да сторя нищо друго, освен да моля за прошка, че съм свидетел на вашата среща — отвърна президентът благо. — Вие сега си принадлежите един на друг и аз ще се оттегля.
— Не! — произнесе Стернау. — Настоящето властва над нас. За всички ни то е повелител и господар и ние сме длъжни да се подчиним. Кажете, милорд, знаехте ли, че срещу вас стои Пабло Кортейо?
— Да, Лешоядовия клюн ми го извика.
— Сражавахте ли се с него?
— Дали той лично е участвал в боя, не зная.
— Не сте могли да разберете?
— Беше тъмно.
— Лешоядовия клюн смята, че го е ослепил.
— Възможно е. Чух го да реве от болки и видях как му охлаждаха лицето с вода от реката.
— При това положение може да не е участвал в битката. За нас естествено е от голямо значение да се сдобием със сведения за местонахождението му. Преди малко срещнахме остатъка от неговия отряд и го унищожихме напълно.
Предводителят каза, че Кортейо е мъртъв — или ударен от куршумите ви, или се е удавил в реката. Това вероятно ли е?
— Най-вероятното е да е бил убит от собствените му хора.
— Какво говорите! Днес още ли не сте стъпвали на брега?
— Не.
— В такъв случай тези петдесет човека старателно ще го претърсят. Резултата ще чакаме на кораба.
— Предоставям ви на разположение всичките си малки лодки, мистър доктор, за да могат тези хора да отидат и на другия бряг. А сега се качвайте да отидем на борда!
Когато стигнаха кораба, настаниха се на палубата и на първо време разказаха накъсо най-необходимото. Лордът ги осведоми за своето пътуване до Англия. За съжаление нямал време лично да отиде до Германия.
— Значи всички от нашите са живи? — запита Стернау. — Майка ми и сестра ми? Дон Мануел и моята Розета?!
— При отпътуването ми за Мексико всички бяха в добро здраве!
— И мис Ейми сега се намира при тях?
— Да, до моето завръщане. Отсега всичко отново ще бъде добре. Времето на изпитанията, надявам се, отмина. Всички ние претърпяхме ужасни страдания, ала Бог ни даде сили да ги понесем.
— В някой по-спокоен час ще ми разкажете повече. Сега настоящият миг ангажира вниманието ни.
Хуарес се обърна към тях:
— Предлагам да не се връщаме на коне, а да отидем до Сабинас на кораба. Какво ще кажете, сеньор Стернау?
— Така е по — удобно за нас — отговори запитаният.
— А конете ни?
— Та нали можем да ги предадем на апачите, които ще поемат обратния път веднага, след като приключат с издирването трупа на Кортейо. Но преди всичко да се надяваме, че този мошеник ще бъде открит или поне някаква следа от него. Засега това е от най-голямо значение.