Лордът беше предоставил лодките си на червенокожите, за да се прехвърлят на левия бряг. Те се възползваха от тях, но по друг начин. Част от тях бяха преплували на коне реката, въпреки значителната й ширина, и, яздейки, обследваха брега надолу по течението, докато друга част правеше същото от отсамния. Трето отделение се бе разпределило по лодките и като плаваше надолу по реката, претърсваше двата бряга откъм водата. Трябваше да се изчака резултатът от това грижливо изследване.
Междувременно лордът се бе отправил с Хуарес към каютата, а Стернау и Мариано останаха на палубата, за да не смущават техните преговори. Понеже Дридън не идваше само с поддръжка от пари и оръжия, а имаше да направи с президента важни споразумения по отношение английското поведение към по-нататъшното пребиваване на французите в Мексико.
Изпълнени с щастие, Стернау и Мариано си бъбреха непринудено всеки за родината и бъдещето си. Бяха така увлечени, че изгубиха представа за времето.
В един момент откъм брега долетя силен вик.
— Някакъв индианец — рече Мариано. — Какво ли може да иска?
Стернау пристъпи към борда и отправи въпроса нататък.
— Нека моят бял брат дойде — отвърна апачът. — Има следа.
— От кого?
— Не знам. Виж самият. Изпратен съм от другите.
Тъй като всички лодки бяха взети, Стернау отвърза малката едноместна динги, предназначена за лична употреба на лорда, и загреба към брега, където го очакваше човекът.
— Да вървим — каза онзи просто, като се отправи отново надолу по реката, откъдето се бе появил.
Конят на Стернау още стоеше там, където бе слязъл от него. Той го отвърза, възседна го и последва червенокожия в галоп. Ездата продължи доста дълго — индианецът спря едва след като бяха оставили зад себе си около един час път. Там чакаха всички конници, които претърсваха десния бряг, а и лодките бяха изтеглени до сушата. Но по начина на струпване на хората се виждаше, че помежду им има пространство, от което държат настрана конете си.
Там седеше на земята един индианец. Гарвановото перо, което носеше в косите си, даваше да се разбере, че заема по-висок ранг от останалите. Вероятно той бе ръководил търсенето и когато видя Стернау, се надигна.
— Нека Матава-се дойде при мен — каза.
Стернау слезе от коня, предаде поводите на друг и пристъпи към човека, който го бе заговорил. Онзи посочи земята.
— Нека моят бял брат погледне!
Стернау отправи поглед към почвата, стана внимателен и се наведе.
— Я гледай ти, следа от конник — произнесе.
— Забеляза ли моят брат броя на конете?
— Да. Един е яздил и водил друг. Така че има две животни със себе си.
— Нека моят брат продължи нататък!
Индианецът посочи с ръка брега. Стернау проследи посоката, без да изпуска дирята из очи.
— Навлязъл е в реката, — отбеляза, — но преди това е слязъл да отреже тръстика. Следователно е възнамерявал да мине реката и е приготвил няколко връзки тръстика, за да облекчат товара на коня му, служейки като спасителен пояс.
— Моят брат правилно отгатна. Кой може да е бил този мъж?
— Навярно ловецът, когото срещнахме днес. Неговото направление водеше приблизително към това място. Трябва да се проучи по наличните признаци.
— Червените мъже вече го сториха. Матава-се може да дойде насам и огледа дирите.
Индианецът показа едно място, отъпкано от конски копита. Да се разбере какво е станало, наистина беше майсторлък в следотърсаческото изкуство, ала въпреки това още след няколко секунди Стернау заговори:
— Тук са пасли конете, докато той е рязал тръстиката, като са имали малка свада. Допустимо е да са се хапали. Не е изключено в този случай да са си изтръгнали косми. Трябва да видим дали няма да се намери някой.
— Червените мъже вече потърсиха. Нека моят брат разгледа този косъм от конска опашка.
Индианецът подаде на Стернау един конски косъм.
— Черен кон — забеляза Стернау.
— А това снопче?
Индианецът показа в другата ръка известен брой сплъстени косми, с неголяма дължина. Стернау ги огледа внимателно и отвърна:
— Червено-кафяв! Снопчето произхожда от долната част на гривата. Следователно единият кон е бил черен, а другият червено-кафяв. Бил е само ловецът, когото днес срещнахме, никой друг. Той имаше два такива коня.
— Уф! Червените мъже проявиха още по-голямо старание.
При тези думи индианецът посочи назад към гората, от която току-що изскочиха двама апачи на покрити с пяна животни.
— Къде са били? — попита Стернау.