— Преживял е няколко ужасни часа. Не е шега да плава сляп върху сал.
— Значи допускате, че наистина е ослепял?
— Поне засега, да. Ако беше в състояние макар и малко да вижда, нямаше и да помисли да остави кърпата. По някакъв начин се е изхлузила от главата му и не е могъл да я намери. Неговият малък тръстиков сал е бил изтласкан към брега. Почувствал земята, той е пропълзял на сушата, където е бил намерен сред тръстиката.
— От кого? — осведоми се президентът.
— От ловеца, когото срещнахме днес.
— А-а, от онзи! Жалко, че нашите апачи са отишли твърде късно.
— Да, жалко, тъй като онзи ловец, както изглежда, е препуснал с него в южна посока.
— Ее, положението все още е благоприятно. Нали е останал в страната. Но ако беше се насочил към другия бряг — към Тексас, губехме силата си над него. Имате ли представа накъде бяга?
— Да — отвърна Стернау. — Към хасиендата дел Ерина. Там е неговата дъщеря. Като слепец се намира в доста безпомощно състояние и ще мисли преди всичко как да стигне до хора, на които може да има доверие. На първо място естествено стои неговата дъщеря.
— Мислите, че онзи ловец ще го отведе до хасиендата? Какъв интерес би могъл да има?
— Кортейо му е обещал голямо възнаграждение.
— Това е вероятно. Но възможно е и двамата вече да се познават.
Стернау направи жест на изненада.
— Това предположение ми навява една мисъл — произнесе. — Бихте ли могъл да си спомните, сеньор Хуарес, какъв отговор даде ловецът, когато го запитахте за името?
— Да. Отговори, че се казва Грандприз.
— А има един Грандприз, съюзник на Кортейо! Тъй като Хенрико Ландола първоначално действително се е наричал и Грандприз.
— И вие смятате, че той е роднина на този ловец?
— Във всеки случай е възможно. Името Грандприз не се среща толкова често.
— Тогава трябва да побързаме, ако искаме да ни паднат двамата в ръцете. Какви мерки взехте?
— Изпратих няколко апачи по следите им. Те трябва да се уверят дали дирята води по посока Салтильо и да ме известят в Монклова.
— Не беше ли по-добре, вместо само съгледвачи, да пратите след тия типове една по-голяма група преследвачи? Така Кортейо по-скоро щеше да се озове в ръцете ни.
— Заблуждавате се. Преди всичко преследването ще се преустанови с настъпване на нощта. Грандириз обаче ще се възползва от тъмнината, за да постигне възможно най-голяма преднина.
— Толкова добри ли бяха конете му?
— Той ще язди през цялата нощ и от първото срещнато стадо ще се снабди с нови животни. Преследвачите не биха го стигнали.
— Нима ще допуснем Кортейо да ни се изплъзне?
— Не. Залавянето му, разбира се, е възможно единствено в хасиендата. Но без вашата помощ наистина не бихме могли да минем.
— Какво желаете? — попита президентът.
— От заловеното писмо на Хосефа Кортейо се разбра, че хасиендата е окупирана от голям брой привърженици на Кортейо. Следователно се нуждаем от войници, сеньор.
— Колко?
— Знае ли се! Нямам представа колко души наброява гарнизонът на хасиендата.
— Тогава остава да видим от колко хора мога да се лиша! Ще направя всичко възможно. Хасиендата е важен пункт, разположен в близост до голямата съобщителна артерия между Севера и Юга. За да се намери в моя власт и тя, и Кортейо, съм готов да хвърля всякакви усилия. Мисля, че ще е добре да потеглим час по-скоро оттук, та да се върнем колкото може по-бързо в Монклова.
— За съжаление трябва да изчакаме лодките.
— Кога ще се върнат?
— Най-рано след час.
— Ще наваксаме бързо загубата на време, като форсираме катерите.
Стернау беше прав. Апачите докараха лодките едва след изтичането на един час. Двата катера бяха под пара и готови за тръгване. Те се задвижиха, след като червенокожите лолучиха нареждане да поемат по изминатия днес път обратно към лагера.
Докато траеше започнатото плаване, Хуарес имаше достатъчно време да обсъди с лорда нещата в подробности. Взаимната спогодба беше документирана и подписана от двамата. Сред дивите пущинаци на Рио Гранде дел Норте днес бе сключен договор, който принуди впоследствие Наполеон да изтегли войските си от Мексико и да отстъпи господството на страната отново на Хуарес.
— Бих искал да стигнем хасиендата преди Кортейо — каза Стернау при отдалата му се възможност да разговаря с Мариано.
— Би било много добре.
— Тъй като не се знае числеността на тамошния гарнизон, за това начинание ще са ни необходими едно хиляда души. Хуарес обаче не е в състояние да отдели такъв брой.