— Тогава ще вземем по-малко! — отзова се Мариано. — Защо да не можем да превземем хасиендата с по-малко хора? Не числеността, а храбростта ще го стори.
— Имаш право. Хасиендата би могла да се завладее и с хитрост. Но пътят дотам е все още несигурен, възможно е французите да опитат да си възвърнат загубената Монклова.
— В такъв случай Кортейо ще ни се измъкне. Ще пристигне много по-рано от нас в хасиендата.
— Забравяш, че ще е принуден да прави значителни заобикаляния, понеже ще се пази от французите не по-малко от нас.
— И това е вярно. Ако Хуарес ускори нещата, а ние предприемем една усилена езда, може пък и да изпреварим Кортейо.
— При това той е сляп, най-малкото безпомощен, независимо че има придружител. Очите при всички случаи го болят. Със сигурност има треска. Тези обстоятелства значително намаляват бързината на неговата езда.
3. Знакът на мищеките
Междувременно пътуването на катерите и техния товар протичаше добре. Лешоядовия клюн стоеше на носа на първия кораб. Той бе поел водачеството на кервана.
На другата сутрин вече бяха навлезли от Рио Гранде дел Норте в Саладо и все повече приближаваха мястото, където се влива Сабинас.
Стернау стоеше до борда, дълбоко унесен в съзерцание на ландшафта, когато Хуарес пристъпи към него и каза:
— Дали близките ви вече имат представа за вашето завръщане?
— Не. При слизането ни в Гуаймас имах намерение да им пиша, но там нямаше пощенска служба.
— Тук за съжаление също няма, най-малкото е крайно несигурна.
— Тогава близките ми ще трябва още дълго да чакат — рече Стернау с тъжен глас.
— С удоволствие бих ви помогнал, скъпи ми сеньор, ала французите правят желанието ми неизпълнимо. Вече на два пъти съм опитвал да им поверя пренасянето на безобидни частни писма, ала са били отхвърляни.
— Вие самият ли бяхте подател?
— Не. Писмата бяха писани от напълно непознати за мен хора, които ме помолиха да позволя изпращането им. На драго сърце разреших, ала на френския граничен гарнизон бяха върнати обратно, при все че писмата бяха отворени и всеки можеше да се убеди в безвредното им съдържание. От цялата тая работа единият изгуби състоянието си, а другият понесе значителни търговски загуби. Нека си разправят, че Франция крачи начело на цивилизацията, а народът й е най-големият закрилник на хуманността.
Тези думи бяха изговорени с голямо ожесточение. Но непосредствено след това той продължи спокойно:
— Какво ще стане, ако опитаме да им погодим номер? Ще пишете до вкъщи, и то две еднакви писма. Не пристигне ли едното, другото може би ще отиде до предназначението си.
— По кой път?
— Ще изпратите едното до Тампико, а другото до Сантиляна. В двете селища имам надеждни привърженици, които с голяма радост ще отправят писмата на някой кораб.
— А кой ще ги занесе дотам? Това е опасно!
— Сред моя отряд има какви ли не хора, които са достатъчно находчиви да се справят с подобна задача. Освен това за опасност и дума не може да става. Дори да заловят някой от куриерите и отворят писмото, то ще съдържа само лични известия, които няма да навредят на приносителя.
— В такъв случай няма да ви споменавам в текста.
— Това също е без значение. Какво е виновен куриерът, че подателят се намира при мен?
— При това положение кога мога да пиша?
— Веднага, ако желаете. Щом пристигнем в лагера, ще подбера двама души, които незабавно ще се отправят към споменатите селища.
Стернау последва съвета и написа подробно писмо до близките си. Едва бе изготвил преписа, корабната сирена изсвири. Бяха пристигнали в лагера.
Там, както можеше да се види още от реката, цареше голямо оживление. Освен ездачите, бяха надошли и поръчаните волски каруци. Пред погледа се ширеше цялото това сборище, заело откритата прерия. Лодките бяха разкачени от корабите и пристанаха до брега.
Разтоварването започна веднага.
Едва сега се видя какви помощи получаваше президента: малки буренца, пълни със златни монети; с хиляди пушки, ножове, пистолети и револвери; голям запас барут, олово, готови патрони; полеви телеграфни апарати с много мили кабел; носилки за ранени и всички възможни и необходими предмети за бой и санитарна помощ. Лодките бяха препълнени високо над борда с тези неща и хората, които ги поемаха и товареха по колите, сигурно си казваха, че за Хуарес това е помощ, чиято стойност той в момента не е в състояние изцяло да оцени.
Дридън ръководеше лично разтоварването, а Хуарес приемането и опаковането. Помагайки на лорда, Стернау запита на немски: