— Какво ще стане с корабите?
— Ще тръгнат обратно за Ел Рефугио. Аз оставам при Хуарес.
— Като пълномощник на Англия?
— Да.
— А помислихте ли на какъв риск се излагате, милорд?
— Да. Но не бива да вземам под внимание опасностите. Моето присъствие придава на поведението на президента международен престиж. Нека видим дали сега тези французи ще се отнасят към една армия, при която се намира представител на Великобритания, като към шайка бандити. До няколко дни ще се яви и представител на Съединените щати и тогава…край с французите!
— Мариано естествено ще поиска да се присъедини към вас, но той има и други задължения.
— Аз мисля, че всичко това много добре ще се съчетае. Преди да влезем в Мексико сити, нищо не можем да направим по делата на Родриганда, така че ще е най-добре всички вие да останете с мен при Хуарес, чиято армия ще се разрасне много бързо и за кратко време ще сме в столицата. Знам, че правителството на Съединените щати е отправило строг ултиматум на френския император. Ако Наполеон не изтегли войските си от страната, Щатите ще изпратят своите.
— Срещу французите?
— Естествено. Имам дори предчувствие, че вече са в ход тайни преговори за определяне начина и срока за изтегляне на французите.
— Имате предвид, че постепенно ще отстъпят страната на Хуарес?
— Не, не това. Не биха могли да го сторят, без да се компрометират ужасно.
— А какво друго?
— О, много просто: те направиха ерцхерцог Макс император. Ще го уговорят да абдикира доброволно и доколкото го познавам, особено императрицата и неговите съветници, няма да го стори. Тогава французите ще се принудят сами да го предадат. Те ще се оттеглят, предоставяйки му град след град, провинция след провинция. Но той няма да има сили и едно селище да отстои продължително и ето как страната ще падне пред Хуарес. При тия обстоятелства ще изглежда, сякаш Базен не я е върнал непосредствено на Хуарес.
— А император Макс?
— Ще си понесе последствията. Той се довери на Наполеон, а онзи го остави да се провали. Не му остава нищо друго, освен да напусне страната заедно с французите или да се защитава до последния човек и… да умре.
— Боже мой! Все пак може би не се касае за неговата смърт! — Лордът сви рамене.
— Каква съдба! Де да можех да съм при него и да го предупредя!
— Не бихте имал успех, точно както и генерал Мехиа, за когото се знае, че е най-искреният съветник на императора. На човек чак не му се вярва, че Макс се е считал предопределен за император. Когато през 1851 посетил Испания и застанал под свода на гробницата в катедралата на Гранада, край саркофазите на своите предци Фердинанд и Изабела, съчинил странно стихотворение. Познато ли ви е?
— Не.
— Е, аз съм го чел и го помня дословно. То гласи:
Мрачно, тягостно факел свети, и внука води към място, където кралски кости почиват в ложе студено, тясно. Пред ковчега замислено застава, при праха на великите прадеди и молитвата си тихо зашептява за полузабравените праотци.
Тогава гробницата прокънтява и прошепват гнилите подпори: Този ей, жезъла златен заслужава и на Изтока сияйно да блести!
Но за съжаление той потърси този жезъл не на изток, а на запад. Неговият блясък ще избледнее и тленните останки на внука, чийто кратък императорски блян пропадна, ще бъдат положени не в кралска гробница, а вероятно ще зарият зад насипа на някое мексиканско селище. Дай Боже да изляза лош пророк! Но стига по тоя въпрос! Там идва някой, който изглежда иска да говори с вас.
Онзи, когото лордът имаше предвид, бе Антон Унгер, Гърмящата стрела. Той хвърли изпитателен поглед на царящото наоколо оживление и попита:
— Колко време ще продължи всичко това, хер доктор?
— Навярно два дни.
— Охоо! А хасиендата дел Ерина?
— За това ще говорим по-късно, драга мой. Унгер понамести револверите си.
— Чак после? Не е ли по-добре да говорим още сега? Чух от апачите, че Кортейо бил офейкал.
— Така е, за съжаление.
— Той ще тръгне за хасиендата. Там е неговата дъщеря. Ти прочете писмото, което намерихме у предводителя. Чу и предсмъртните му думи. Аз повече не мога да чакам и ще яздя към хасиендата.
Стернау се стресна.
— Какви си ги намислил! Местността бъка от французи. Ще те заловят.
— Не ми се вярва. С мен ще язди Бизоновото чело. Той знае всички тайни кътчета в областта, никой няма да ни срещне.
— Добре. Да допуснем и че ще стигнете благополучно. Какво ще правите?
— Ще освободим хасиендерото.
— Вие двамата?
— Да. Ела с мен при Бизоновото чело!