— Ще яздим нататък! — отсече мищекът, след като разгледа внимателно човека. — Това е един вакуеро от дел Ерина. Познах го, въпреки че е остарял.
— Верен ли е?
— Беше винаги приятелски настроен към главатаря на мищеките.
Те продължиха пътя си, без да се прикриват. Когато ги забеляза, човекът бързо се изправи, скочи на коня и посегна към пушката.
— Аемилио няма защо да се страхува — викна му Бизоновото чело. — Или може би е станал неприятел на мищеките?
Повиканият остана като вцепенен на коня си.
— О Dios! — възкликна накрая. — Бизоновото чело! Мъртвите ли възкръсват?
— Не, живите се завръщат. Познаваш ли тези мъже? Аемилио плъзна очи от един към друг. Лицето му придоби израз на нарастващо радостно изумление.
— Valgame Dios, не ме ли лъжат очите? Това да не би да е сеньор Стернау?
— Той е.
— А този, Мечешкото сърце, главатарят на апачите?
— Да, твоите очи са още добри.
— Спасителю! А ние ви мислехме за мъртви. Къде са другите?
— Живи са и в най-скоро време ще ни последват.
— Тъжни неща ще заварят в хасиендата. Враговете са там.
— Колко човека?
— Около шестстотин.
— Кой им е предводител?
— Кортейо. Но преди известно време замина и сега се разпорежда неговата дъщеря Хосефа.
— С какво се занимават тези хора?
— Ядат, пият и спят.
— Къде е сеньор Арбелец?
— Затворен. Хвърлили са го в един зимник, където трябва бавно да умре от глад. Сеньора Мария Хермоес и Анселмо са при него.
— Анселмо? Уф! Който беше във форт Гуаделупа?
— Да.
— Тогава идвай с нас!
Аемилио с радост се присъедини към тях. Като гледаше тези мъже, повярва, че скоро ще има промяна в обстановката. Тези тримата позна, ала Гърмящата стрела още не. Сега яздеше до него.
— Прощавайте, сеньор — каза. — Сякаш съм ви виждал по-рано, но не зная как да ви наричам.
— Нима толкова съм се променил? — попита Унгер засмян. Усмивката и гласът възвърнаха спомените на вакуерото.
— Вси светии, истина ли е? — възкликна той. — Вие сте сеньор Унгер? Боже, каква радост! И сеньорита Ема ли е още жива?
— Жива е и скоро ще се върне в хасиендата. А сега кажете кой издаде заповедта сеньор Арбелец да умре от глад!
— Мисля, сеньорита Хосефа.
— Беше ли по това време нейният баща още в хасиендата?
— Да.
— Това е достатъчно. Те ще си получат наказанието.
Унгер изскърца със зъби, а очите на Бизоновото чело запламтяха. Двамата горяха от жажда за мъст. Тежко и горко на Кортейо и дъщеря му, паднеха ли в ръцете им!
Сега яздеха нагоре по планината. Пристигнаха при Езерото на алигаторите още преди да е угаснала последната дневна светлина. Дървото, наклонено над водата, още си стоеше. Повърхността й беше спокойна. Бизоновото чело спря и нададе онзи звучен вик, с който обикновено се примамват алигатори. Тутакси от дълбините изплуваха множество ръбести глави. Те се стрелнаха към брега и защракаха с челюсти, звук, напомнящ силни удари по греда.
— Уф! Дълго време не са яли нищо! — рече мищекът. — Скоро ще могат да уталожат глада си. Бизоновото чело ще се погрижи за свещените алигатори на мищеките.
Те заобиколиха езерото и в гората слязоха от конете, предоставяйки ги под надзора на Аемилио. После закрачиха след Бизоновото чело.
Точно по средата на планинския връх се издигаше пирамидално възвишение, което човек би сметнал за дело на природата. Вождът на мищеките спря до него.
— Това е огненият знак на моето племе — каза той.
— Аха, тайна асфалтова пещ? — попита Гърмящата стрела.
— Да. Тя е изпълнена със зифт, смола, сяра и суха трева. Има вече повече от сто години от издигането на този хълм, ала огненото зарево ще осъществи своето предназначение. Да я разкрием!
Индианецът пристъпи към едната страна на пирамидата и извади един камък, покрит с пръст и обрасъл с трева.
— Отдушникът.
При тази констатация на Стернау вождът кимна с глава. Сетне се изкачи на върха. Там се намираше стволът на не особено голямо дърво, на което сякаш мълния бе придала настоящата форма. Бизоновото чело го задърпа насам-натам, додето стволът се разхлаби и го измъкна. Разкри се отвор, който Бизоновото чело разшири до човешка ширина.
— Стъмни се — каза той. — Нека запалим знака на войната. Бизоновото чело дълги години не е бил при своите, но моите братя скоро ще разберат, че неговите разпореждания не губят валидността си.
Той коленичи и секна огън. Скоро се разгоряха няколко сухи трески, които беше отцепил от стеблото.