Отначало се чуваше пукане и пращене, което бързо премина в силно съскане. Извиси се половинметров пламък.
— Ниско е — подхвърли Унгер.
— Нека моят брат почака малко — отговори вождът. — Синовете на мищеките разбират от бойни оньове.
Той имаше право. Тъй като минута по — късно пламъкът започна да се издига, а след пет минути достигна неимоверна височина. Той имаше форма на стълб, който горе се разделяше на могъщи струи и притежаваше такава осветителна сила, че целият планински връх стана светъл като ден.
— Подобен огнен знак никога не съм виждал! — заяви Стернау.
— Скоро ще видим отговора — увери Бизоновото чело.
— И на други места ли има такива пещи?
— Да, докъдето стигат териториите на мищеките. Има и поставени хора за палене па огньовете.
— А ако сега са мъртви или отсъстват?
— Тогава службата се предава на други. Нека моят брат погледне!
Имаше може би четвърт час, откак гореше огънят. Вождът посочи на юг. Там също се появи пламък, но поради нощта действителното разстояние не можеше да се прецени. На север последва втори и скоро наоколо можеха да се различат пет подобни огнени знака.
Тогава Бизоновото чело пристъпи към един лежащ наблизо камък. Отмести го въпреки големината му и под него се откри хранилище, в което се намираха няколко кълба с големина на билярдна топка. Той взе три от тях, метна га сред пламъците и отново намести грижливо камъка върху дупката.
— Тези топки пък за какво бяха? — заинтригува се Стернау.
— Моят брат веднага ще разбере.
Едва го бе казъл, високо възбог избуяха три пламъка и образуваха там три големи огнени диска, които дълго време се задържаха на една и съща височина и после бавно се снижиха.
След малко при всяко от другите пет места се забелязаха подобни знаци.
— Какво означава това?
— Всяко място си има свой знак — поясни Бизоновото чело. — Аз дадох този на планината Ел Репаро, с което мищеките ще знаят къде трябва да се съберат.
— Но и неприятелите ще забележат тези огньове.
— Ала няма да разберат какво означават. Пламъците догарят. Нека моите братя изчакат още няколко мига, след което ще напуснем това място.
Огненият знак намаляваше със същата скорост, с която се бе издигнал. Отново стана тъмно.
Бизоновото чело постави пак камъка пред отдушника и занесе дървото на мястото му. Въпреки че всичко се вършеше в тъмнина, той старателно отстрани всякакви следи.
— Ако някой враг дойде в планината — каза, — да подири мястото, където беше пламъкът, нищо няма да открие.
— Сега къде ще отидем?
— Там, където ще можем да останем скрити до утре вечер.
— До утре вечер? — обади се Унгер. — Нищо ли не можем да сторим през деня за хасиендата и Арбелец?
— Абсолютно нищо. Но вечерта хасиендата ще бъде наша. Върнаха се при конете, възседнаха и започнаха да се спускат по планината и сетне свърнаха наляво. След половин час навлязоха в един пролом, чийто вход почти изцяло бе затулен от храсти.
— Ще чакаме тук — обясни Бизоновото чело.
Яздиха до задната част на пролома, вързаха конете, разположиха се на мъха и потънаха в сън, след като си бяха разпределили постовете.
Нощта премина и също така спокойно протече денят. Към шест часа се мръкна, ала Бизоновото чело изчака още два часа, преди да подкани за тръгване. Яхнаха конете и потеглиха.
Когато стигнаха мястото, което водеше нагоре, доловиха първо пред себе си, а после и отзад, конски тропот.
— Кой язди там? — попита тихо Гърмящата стрела.
— Нека моят брат не се безпокои — отвърна Бизоновото чело. — Това са синовете на мищеките, които последваха моя зов.
Когато пристигнаха горе, там цареше необикновена тишина, но при Езерото на алигаторите, можеха да се различат, смътно наистина, хора и коне — глава до глава. Червенокожите бяха дошли да узнаят какво означава огненият знак.
Преминаха между индианците до брега на езерото. Там вождът спря и без да слиза от коня, извика със силен глас:
— Наха нитакетца!
Което значи: «Тишина, искам да говоря!» Чу се тихо подрънкване на оръжие, след което друг глас запита: та.
— Тайо таха — кой си ти?
— Наха Мокаши-тайис — аз съм Бизоновото чело!
— Мокаши-тайис! — името тръгна наоколо от уста на уста. Въпреки тъмнината не бе трудно да се разбере каква огромна сензация предизвика то. Предишният глас отново се обади:
— Бизоновото чело, главатарят на мищеките е мъртъв.
— Бизоновото чело е жив. Той беше пленен и задържан от своите врагове и сега се връща да си отмъсти. Кой говори с мен?