— Цвилещия кон — прозвуча отговорът.
— Цвилещия кон е голям вожд, той е първият мъж след Бизоновото чело и сигурно досега е предвождал осиротелите деца на мищеките. Нека дойде с един факел да ме види!
Няколко мига по-късно се видя да проблясва светлината на един факел и неколцина мъже си пробиха път през тълпата до главатаря. Един от тях, облечен с дрехи на сиболеро, каквито по-рано носеше и Бизоновото чело, приближи факела до вожда и освети лицето му.
— Мокаши-тайис! — провикна се високо. — Радвайте се синове на мищеките! Вашият вожд се завърна. Размахайте ножове и томахавки да му отдадем почит!
— Уф!
Само този възглас се чу, проехтя около езерото и отново настъпи тишина. Бизоновото чело отново повиши глас:
— Нека стражите кажат, доколко сме сигурни тук.
— Няма чужди хора, освен осемте мъже, които пристигнаха с един мищек! — извика се отдалеч.
— Аз бях този, с когото те дойдоха. Колко мъже бяха преброени?
— Някъде над единадесет стотици.
— Нека моите братя слушат! — започна вождът. — Утре те ще узнаят къде е бил през цялото време. Ала сега нека чуят, че Хуарес, запотекът, потегли срещу французите, за да ги изгони от страната. Бизоновото чело ще отведе при него воините, които искат да се сражават на негова страна. Днес обаче ще яздим към хасиенда дел Ерина, за да победим установилите се там мъже на Кортейо. При него се намират най-лошите хора на бледоликите, към които мищекът няма да прояви милост. Нека моите братя се разделят на десет места по десет и ме последват. Там, където спра в близост до хасиендата, ще оставим конете и пет пъти по десет мъже при тях. Вождът Цвилещия кон може да ги подбере. Останалите воини да обградят хасиендата и когато се разнесе първият изстрел, да връхлетят враговете. Победата е наша, понеже аз доведох Господарят на скалите, по-нататък — Мечешко сърце, главатарят на апачите и Гърмящата стрела, безстрашния бледолик.
— Уф! — проеча отново около езерото. После масите бавно се раздвижиха.
— Бизоновото чело не иска да прояви милост? — запита Стернау.
— Не — прозвуча суровият отговор. — Моят брат Арбелец е оставен да умре от глад. В пъкъла нека вървят!
— Но не бива всички!
— При Кортейо няма нито един честен мъж. Те трябва да умрат! Мищекът ще смаже тези паразити.
Бизоновото чело яздеше с приятелите си начело на дългата колона ездачи, която, лъкатушейки, слизаше бавно по планината, но когато стигнаха долу, подкараха конете в галоп. Оставили планината и гората зад себе си, те се озоваха в обширна равнина, отдалечени на не повече от една английска миля от хасиендата. Всички слязоха от конете, само Стернау остана на седлото.
— Защо не слиза моят брат? — осведоми се Бизоновото чело.
— Ще яздя към хасиендата. Не е изключено неприятелите да убият Арбелец, като видят, че за тях няма спасение. Аз ще го предотвратя.
— Брат ми има право.
— Идвам с теб! — обади се Унгер.
— Добре, значи ставаме двама — съгласи се Стернау. — Но ще изчакаме, докато бъде обкръжена хасиендата. Искам да видя как стоят нещата в нея и аз ще дам сигналния изстрел за нападение.
Петдесет души останаха при конете, а останалите безшумно се придвижиха напред. Очакваха да видят лагерен огън, ала всички мексиканци се намираха по двора и в стаите на хасиендата. Ето защо мищеките съумяха да се промъкнат съвсем близо. Щом това стана, Стернау и Унгер подкараха конете си в шумен тръс, давайки вид, че пристигат отдалеч. Спряха пред портата и захлопаха. Отвътре запита някакъв глас:
— Кой е там?
— Това хасиендата дел Ерина ли е? — попита Стернау.
— Да — отговори се.
— Има ли тук хора на сеньор Кортейо?
— Да.
— Ние сме пратеници и идваме при него.
— Колко сте?
— Двама.
— Кой ви праща?
— Пантерата на Юга.
— А, тогава можете да влезете.
Вратата се отвори, двамата безогледно дръзки мъже влязоха в двора и скочиха от конете. Там беше тъмно, поради което ги отведоха в една осветена стая. Беше пълна с хора, до един с диви физиономии. Един, явно заемащ някакво ръководно положение, запита онзи, който бе довел двамата:
— Какво искат тия обесници? Вместо него думата взе бързо Стернау:
— Обесници? Имате си работа със сеньори. Отбележете си го! Идваме от страна на Пантерата на Юга и спешно трябва да говорим със сеньор Кортейо. Къде се намира той?
Човекът изгледа могъщата фигура на Стернау, която бе направила голямо впечатление на всички наоколо. Въпреки това се държеше според ранга си, като се престори, че никак не се е стреснал. Отговори: