— Първо се легитимирайте пред мен!
— Тъй ли? Кой сте вие всъщност?
— Аз съм този, който долага за тоя или оня.
— Е, тогава доложете за мен на Кортейо! Останалото не ви влиза в работата.
Човекът се изсмя подигравателно.
— Ще ви докажа, че ми влиза в работата и още как. Ние тук се намираме на бойна нога. Вие сте мои арестанти, докато удостоверите, че действително идвате от страна на Пантерата на Юга.
— Човече! Какво си въобразяваш! Ще съобщиш ли за мен или не? — прогърмя Стернау към него.
Онзи обаче продължи упорито:
— Охо! Сега пък ми се говори и на «ти»! Спазвайте уважението, да не наредя да ви теглят един пердах!
— И ти дръзна да ми го кажеш? Ето ти моят отговор, мизернико!
Стернау улови мексиканеца за гърлото, стовари два пъти пестник върху главата му и го запокити безчувствен през масата към ъгъла. Никой не се осмели да се обади. Стернау ги огледа със святкащи очи и уведоми:
— Така може да се поразходи всеки, който ме оскърби! Къде е Кортейо?
— Всички дяволи! Трябва да е самата Пантера — зашепна се в заден план.
Почитта към Стернау се удвои и един отвърна:
— Сеньор Кортейо отсъства. Той напусна хасиендата преди известно време. Къде се намира, не знам.
— Но сеньоритата е тук?
— Да. В стаята, разположена точно над тази.
— Ще я намеря и сам. Така че няма нужда да й долагате за мен.
И действително никой не се осмели да последва Стернау, когато напусна с Унгер стаята и се отправи нагоре.
Хосефа Кортейо лежеше в хамака си и понасяше силни болки. Поради недоброто лечение, състоянието й се влошаваше, вместо да се подобрява. Но мисълта за завръщането на баща й я утешаваше. Той вероятно беше победил враговете и идваше натоварен с богата плячка.
Ето отвън се разнесоха бързи, енергични крачки. Нима вече си идва? Тя се приповдигна, изпълнена с очакване. Влязоха двама мъже, които нито бяха почукали, нито пък поздравиха. Кои бяха? Не беше ли виждала вече тази атлетическа фигура? Брадата бе причина да не може да го познае веднага.
— Кои сте вие? Какво желаете? — обърна се тя към тях.
— Я гледай ти! Да не би да сте ме позабравила, сеньорита? — запита Стернау.
Очите й се разшириха, а страните пребледняха мъртвешки.
— Кой…о, Господи, Стернау!
— Да — ухили се той. — А ето и сеньор Унгер, съпругът на Ема Арбелец.
Хосефа бързо се окопити.
— Как смеете? Какво искате?
— О, искам само да ви върна тази хартийка.
Стернау бръкна в джоба си и извади писмото, което бе намерил в нейния пратеник. После приближи до нея и й даде възможност да му хвърли един поглед. Нейното собствено писмо! Това я сломи.
— Как стигна до вас писмото? — прошушна.
— Иззехме го от трупа на вашия куриер.
— От…трупа…?
— Да. Той и целият му отряд попаднаха в ръцете ни, при което всички бяха унищожени до последния човек.
Хосефа бе като занесена. Сърцето й потрепери от страх пред този мъж.
— Унищожени? Ужасно!
— Не се косете! Не бива да се съжалява за тях. Впрочем те така или иначе нямаше да изпълнят мисията си с писмото, тъй като ние нападнахме и вашаия баща, докато дебнеше лорда. От неговите хора не остана нито един жив. Дали той самият се е отскубнал, още не може да се каже.
— О, Боже, о, Боже! — изстена тя.
— Pshaw! He споменавайте името Божие! Вие сте дяволско изчадие и не можете да очаквате помощ от Бог.
Тези думи възвърнаха част от енергията й.
— Сеньор — заговори тя, — имайте предвид, че се намирате в главната квартира на моя баща!
— Страх ли искате да ми навеете? — изсмя се Стернау.
— Само една дума от моя страна и вие сте мой пленник.
— Тук се заблуждавате. От своя страна аз ще ви съобщя, че Хуарес приближава. Днес настъпи финалът на грубоватата ви постановка. Нима смятате, че ще дойда при вас, без да съм се подсигурил? Хасиендата е обкръжена от над хиляда мищеки. Сега вие сте в моите ръце.
— Още не! — извика тя.
Пред лицето на надвисналата опасност показа старата си дееспособност. Надигна се мигновено в хамака, пренебрегвайки болките, грабна от масата един револвер и дръпна спусъка към Стернау с високи викове за помощ. Куршумът пропусна, тъй като немецът светкавично се бе извърнал настрани. В следващия миг тя лежеше на земята под ръцете на Унгер. И пак по същото време околовръст хасиендата се разнесе страховит крясък. Мищеките бяха възприели чутия изстрел за уговорения сигнал. Стернау скочи към вратата.
— Те идват — каза. — Дръж здраво тази жена и по-добре се заключи заедно с нея! Аз слизам при Арбелец.
Стернау изтича навън. Вътрешността на къщата наподобяваше мравуняк. От всички страни се стичаха надолу мексиканци. Бяха толкова объркани, че изобщо не обърнаха внимание на присъствието му. Той се заблъска заедно с тях и след още едно стълбище стигна до зимника. Там мъждееше една лампа. Пред вратата имаше часови.