Бизоновото чело бе застанал до оградата и пращаше куршум след куршум сред тази обречена на смърт групичка.
— Да им подарим живота! — викна му Стернау. — Достатъчно кръв се проля. Нека бъдем хуманни.
— Сеньор Арбелец в добро здраве ли е? — запита студено вождът.
— Още лежи в зимника. Ще го пренесат горе.
— Значи наистина е бил изоставен на гладната смърт? Тогава не говори за милост! Арбелец е мой приятел и брат, той ще бъде отмъстен!
Бизоновото чело отново се обърна, вдигна пушката и натисна спусъка към един от враговете.
Вниманието на немеца бе ангажирано от разиграващия се в непосредствена близост двубой. На земята лежеше ранен мексиканец. Събрал всички сили, той се защитаваше срещу мищека, който пък правеше всичко възможно да го прободе с ножа в сърцето.
— Милост, милост! — молеше човекът.
— Никаква милост! Ти ще умреш! — изсъска другият гневно и като стисна вече почти безпомощния човек с лявата ръка, размаха с дясната оръжието.
— Ама аз не съм ви враг. Хранех затворниците. Без мен щяха да умрат от глад и жажда!
Мищекът остави без внимание и този изпълнен със смъртен страх апел. Той се готвеше да нанесе смъртоносния удар на мексиканеца, ала високо вдигнатата му ръка бе уловена от Стернау.
— Спри! — заповяда онзи. — Нека чуем по-напред човека!
Мищекът извърна разкривеното си от напрежението на битката лице към смутителя.
— Теб какво те засяга тая работа! Аз повалих и победих този мъж, неговият живот ми принадлежи!
— Ако наистина е правил онова, което казва, заслужава милост.
— Аз го надвих и той ще умре!
Стернау извади револвера си и освободи ръката на мищека:
— Ако ти стиска, намушкай го против волята ми!
И насочи цевта към него. Нямаше начин индианецът да не се поддаде на въздействието на личността на немеца.
— Заплашваш мен, твоят съюзник? — попита.
— Да. Убиеш ли го и ти ще се превърнеш в труп.
— Добре. Аз ще говоря с Бизоновото чело!
— Стори го, но не опитвай да действаш против волята ми! Мищекът пусна мексиканеца и се отправи към вожда. Без да му обръща повече внимание, Стернау се обърна към човека, който продължаваше да лежи в кърви на земята, ала поне бе избавен от непосредствена смъртна опасност.
— Казваш, че си хранил затворниците? — запита.
— Да, сеньор — отвърна запитаният. — Благодаря ви, че спряхте този индианец, иначе бях изгубен.
— Кои затворници имаш предвид?
— Тримата, които лежат долу в зимника. Всеки ден през един отвор им спусках хляб, вода и свещ. Един мой камарад, който трябваше да отиде при Кортейо, ме помоли. Надявам се да го вземете под съображение, сеньор.
Стернау се досети, че споменатият камарад при всички случаи е мексиканецът, комуто постоянно се явяваше лицето на хасиендерото и който, умирайки в гората край Рио Гранде, бе казал с последните си думи, че е давал вода и хлаб на затворниците.
— Добре — каза той, — ще останеш жив. Как стоят нещата с раните ти?
Стернау бързо го прегледа — резултатът не бе отчайващ.
— Не си опасно ранен, кръвоизливът е намалял; аз ще те превържа! — успокои той мексиканецът. Превърза го бързо и го повери на двамата мищеки в коридора с факлите.
Докато се разиграваше това събитие и битката свърши. И последните намиращи се в двора мексиканци бяха избити. Само тук-там в откритото поле се чуваха отделни изстрели. Мечешко сърце пристъпи към Стернау, който стоеше смълчан при входа.
— Победата е наша — съобщи просто, със свойствения си лаконизъм.
— Избягаха ли някои неприятели? — осведоми се Стернау.
— Само неколцина.
— Нека ги оставят да се измъкнат! Отмъщението бе достатъчно окървавено.
— Сеньор Арбелец жив ли е?
— Да. Можем да слезем при него.
Приближи и Бизоновото чело. Не спомена и дума по отношение защитата на Стернау на един враг. Тримата се отправиха към зимника, където намериха освободените затворници — под закрилата на изпратените от Стернау мищеки.
Бизоновото чело коленичи до Арбелец.
— Позна ли ме, сеньор? — попита. Хасиендерото кимна.
— Големи мъки ли изтърпя?
Старецът тихо изстена, с което каза много повече, отколкото с думи. Сигурно беше страдал ужасно.
— Мнозина от храбрите мищеки бяха ранени в битката — каза Стернау. — ала на сеньор Арбелец най-напред ще бъде оказана медицинска помощ. Да го пренесем горе в някоя спокойна стая!
— Той трябва да бъде обслужван от мен — рече Мария Хермоес. — Няма да си отдъхна, докато не се възстанови напълно.
Стернау избърза напред да потърси подходяща стая, в която да бъде пренесен хасиендерото. Когато го преглеждаше, се видя колко е отслабнал.