— Аз ще отмъстя за моя брат Арбелец — заяви тържествено Бизоновото чело. — Никой не ще може да ми попречи. Къде е онази, по чиято заповед е трябвало да страда?
Най-добра информация можеше да даде онзи, който току-що влезе — Унгер. Той търсеше тях и при влизавето си чу въпроса.
— Лежи вързана в стаята на Ема — поясни. — Утре ще проведем съд над нея. А сега искам да поздравя татко.
Унгер се наведе над Арбелец и го целуна по безкръвните устни.
— За този миг години наред съм копнял — произнесе той. — Сега моето желание се осъществи и отмъщението може да започне.
Посъбрал силица, Арбелец успя да дигне бавно ръката си. Прегърна Унгер през врата и отвърна шепнешком:
— Бог да те благослови, сине мой!
Беше твърде слаб да стори или каже нещо повече, ала лицето ясно изразяваше щастието за намерения зет и дъщеря, която скоро щеше да види. Този израз на щастие, грейнал от изстрадалите черти, беше толкова вълнуващ, толкова трогателен, че никой от присъстващите не съумя да сдържи сълзите си.
Към Арбелец сега пристъпи и Фернандо, като положи ръка на челото му.
— Педро Арбелец, познахте ли ме?
Болният се загледа няколко мига в благите черти на графа, след което сякаш слънчев лъч плъзна по лицето му.
— Граф Фернандо! Добри ми, мили господарю! О, Боже, благодаря ти, че ме остави да доживея тази радост!
Но с това и силите му свършиха и той затвори очи. Мечешко сърце улови дясната му ръка и каза:
— Нашият болен брат отново ще бъде здрав и щастлив. Но тези, които са го измъчвали, ще изпитат нашето отмъщение. Утре, при първите лъчи на слънцето, ще бъде проведен съд над тях!
4. Ловецът грандприз
Докато се двоумеше какво да прави, Кортейо чу на френски:
— Докога ще беснееш, Врания? Остави Кафявия на мира! Французин. О, това е опасно! Надеждите на Кортейо отново спаднаха до нула. Но след известно време прозвуча повторно:
— Хайде във водата! Отвъд е нашата колиба и има по-добра паша!
Нашата колиба? Значи човекът живееше на тексаския бряг. Кортейо реши да рискува.
— Хей! — провикна се той.
Всичко остана спокойно, с изключение на плискането във водата.
— Хей! — повтори този път по-силно. А сега се чу и отговорът:
— Хей! Че кой пък вика там на сушата?
— Един пострадал, който търси помощ!
— Пострадал? Тогава няма място за колебание. Къде сте се напъхал?
— Тук.
— Е, да, но къде е това «тук»? Съобщете ми дървото или храста, аз плувам с конете във водата.
— Нищо не можа да ви съобщя, понеже съм сляп.
— Гръм и мълния! Сляп сред този пущинак? Това е лошо! Но аз вече идвам. Извикайте още веднъж да се ориентирам по гласа ви!
— Хей! Хей!
— Така, сега зная къде сте. Де, Врания, давай пак към сушата! По-късно ще плуваме.
Кортейо чу тропот от приближаващи копита. Сетне някой скочи до него.
— Боже мой, как само изглеждате, сеньор! — възкликна човекът. — Кой сте?
— За това по-късно. Кажете по-напред, вие кой сте?
— Ловец съм от отвъдния бряг.
— Тексасец?
— Да.
— Навярно янки?
— Да, но от френски произход.
— Откъде идвате?
— От Монклова.
— Виж ти! Каква е партийната ви насоченост?
— Никаква. Какво ме интересуват партийните разправии! Грижа се само за себе си.
— Как се казвате?
— Грандприз.
— Грандприз? Хм, особено име.
— Най-малкото рядко срещано.
— И все пак вече съм го чувал на различни места. Имате ли роднини?
Това вече бе прекалено за човека.
— Слушайте, сеньор — каза той, — вие май само от въпроси сте съставен. Но аз мисля, че е по-добре да прегледаме очите ви, отколкото да се занимаваме с подобни ненужни сведения.
— Прощавайте, сеньор Грандприз! Имате право. Прегледайте ме!
Човекът се наведе към него.
— Я кажете за Бога, как се сдобихте с тези ужасни рани?
— Политически зложелатели ме лишиха от зрението. Да сте чувал името Кортейо?
— Да. Сигурно имате предвид особняка, който разпрати къде ли не портрета на дъщеря си, смятайки по тоя начин да стане президент на Мексико.
— Да, него имам предвид. Какво ви е мнението?
— Че е най-големият глупак, който може да съществува. Навсякъде му се присмиват. Тези думи прободоха като с нож сърцето на Кортейо. Значи беше принесъл една толкова голяма жертва, само за да се посрами до смърт.
— Може би знаете къде се намира? — попита той.