— Състоятелен ли сте?
— Да.
— Това вече заслужава внимание. Вярно, че с удоволствие подпомагам изпадналия в беда, без да го питам кой е, но да ви отведа до хасиендата дел Ерина си е нещо наистина доста извън нормата. И ако човек може нещичко да припечели, глупаво ще е да го отхвърли.
— Добре! Ако ме отведете бързо и сигурно до хасиендата, ще ви предложа хиляда долара. Достатъчно ли е?
— Хиляда долара? По дяволите, вие действително трябва да сте богат човек. Съгласен съм, естествено.
— Колко време ще ни е необходимо да стигнем дотам?
— Отсега още не може да се каже. Много зависи какви препятствия ще срещнем по пътя си.
— И аз не мога да предвидя. Добри ли са конете ви?
— Напълно задоволителни, но сега са уморени. Ама пък и по пътя можем да ги сменим. Искаме ли обаче да сме честни, трябва да купим. В себе си имам достатъчно пари да платя два коня.
— О, и аз съм снабден с пари. Апачите пропуснаха да ме претършуват. Имам в злато колкото ви обещах. Налага ли се да отидете до жилището си?
— Не.
— Това е добре, понеже се опасявам, че апачите ще претърсят брега, за да видят доколко е минал номерът им. Намерят ли ме, изгубен съм.
— А и аз, понеже ще ме заварят при вас. Тогава да тръгваме, а?
— Да.
— Дали ще издържите на една такава езда при вашето състояние?
— Надявам се.
— Добре, да не губим повече време. Почнат ли апачите да търсят, няма начин да не се натъкнат на нашите следи. Сетне ще ни преследват. Ето защо предлагам да яздим цялата нощ, с което ще спечелим значителна преднина. На заранта ще се снабдим със свежи коне.
Те яхнаха животните и препуснаха.
Доста тежко понасяше ездата Кортейо. Всяка стъпка на животното усещаше в ранената си глава; но знаеше, че от бързината зависи спасението му и стискаше зъби, опитвайки да превъзмогне връхлитащите го болки.
Когато девствената гора остана зад тях и се намериха в откритата прерия, ловецът го огледа със загрижен поглед:
— Много ли страдате, сеньор Пирнеро? Не искате ли малко да починем?
— Не. Само напред!
— Добре. Досега яздехме в тръс, което естествено разтърсваше мозъка ви. Но сега саваната е пред нас и можем да препуснем в галоп. За вас това ще е по-малко болезнено.
Грандприз имаше право. Кортейо много по-добре понасяше галопа. Наистина раните му горяха и го тресеше, но при всеки срещнат поток кърпата бе мокрена, а малко преди настъпване на нощта на ловеца се удаде да намери търсения раменик. Скъта известен запас и раздъвка няколко стебла и листа, които наложи на раните на Кортейо. Не след дълго последният почувства облекчаващото им въздействие.
Яздиха през цялата нощ. На сутринта конете бяха толкова изтощени, че бяха принудени да спрат.
Отседнаха край малък храсталак. В далечината се виждаха постройките на някакво имение.
— Наблизо има хасиенда — информира Грандприз. — Да отскоча ли за коне, докато си почивате?
— Да. Но ще се върнете ли пак, сеньор?
Единствено голям страх можеше да доведе до устните подобен въпрос.
— За негодник ли ме смятате? — отвърна Грандприз. — Дадох ви думата си, а аз нямам навика да я нарушавам. — Тогава вървете! Без да питате ли ще се снабдите?
— Би могло да се рискува, но мисля, че е по-добре да говоря с хората. Ще взема нашите за размяна. По този начин ще имам по-малко да дължа. Седлата и сбруята ще оставя при вас. Нека това от своя страна ви убеди, че със сигурност ще се върна.
Ловецът свали такъмите от конете и препусна.
Днес Кортейо се чувстваше много по-уверен от вчера. Та нали се бе отскубнал от най-близкостоящата, най-голямата опасност. А и изглежда можеше да се разчита на Грандприз. Вярно, че не беше изтънчен, но затова пък честен и прям. Когато ударите от копитата заглъхнаха и наоколо се възцари дълбока тишина, болният изпадна в дрямка, която трябва да бе продължила доста дълго, защото като се събуди, чу конски тропот край себе си.
— Най-сетне се пробудихте! — обади се ловецът, когато забеляза, че Кортейо се размърда.
— Дълго ли спах? — попита онзи.
— Цяла вечност. Кажи-речи наближава обед.
— Проклятие, тогава трябва да тръгваме!
— Търпение! Дори да ни преследват, преднината ни е достатъчно голяма, така че можем да бъдем спокойни.
— Намерихте ли коне?
— Да, великолепен чифт. Ще полетим като соколи. Но за съжаление сме принудени да направим голям обход. Представете си! В Рейноса е дебаркирал отряд от над хиляда доброволци от Съединените щати. Искат да отидат при Хуарес и са заели всички хасиенди, разположени между тази местност и Монтерей, така че вместо от изток ще пристигнем в хасиендата от юг.