— Аз индианец? Дяволът да отнесе тия червенокожи! Ама и ти говориш испански като бял. Към хасиендата дел Ерина ли принадлежиш?
— Да. Аз съм от хората на сеньор Кортейо.
— Всички дяволи, тогава ние сме камарад!
— С други думи и ти си се измъкнал?
— Да. Слава Богу, успях да офейкам.
— При това положение няма що да си трошим един-друг главите, а да останем заедно.
Кортейо бе следил с най-голямо напрежение този къс диалог. Сега се изстъпи няколко крачки напред.
— Не се плашете! Тук има и още хора, но също ваши приятели.
— Гръм и мълния! — прошепна другарят му с предупредителен тон. — Какво ви скимна, сеньор Пирнеро? Та те са от хората на оня гламав Кортейо.
От изненада двамата мексиканци в първия миг останаха безмълвни. Но единият бързо се окопити:
— Още хора? Кои сте, също бегълци?
— Не.
— Тогава трябва да се внимава. Колко кратуни броите?
— Само двама сме.
— Дяволът ще ви повярва! Откъде идете?
— От Рио Гранде дел Норте.
— И накъде отивате?
— В хасиендата дел Ерина, при моята дъщеря и вас. Не ме ли познахте по гласа? Та аз съм самият Кортейо.
— Глупости! — прошепна другарят му. — Играем рискована игра.
— Кортейо? — запита мексиканецът. — Тия не ни минават! Кортейо няма да се върне само с един човек.
— И все пак е така. Можете веднага да се убедите. Идвам при вас.
— Хубаво, ама сам. Пушката ми е готова за стрелба. Междувременно вторият конник се бе присъединил към първия. С пушки в ръце, те се вслушваха в стъпките на приближаващия. Като разбраха, че е сам, се поуспокоиха. Кортейо приближи непосредствено до тях, спря и запита:
— Има ли някой кибрит в себе си, за да ме огледате?
— Да. Приближете лицето си!
Онзи, който говореше, бръкна в джоба си. В следващия миг пламна клечка кибрит и човекът освети лицето на Кортейо.
— Всички дяволи! — възкликна. — Наистина сте вие, сеньор Кортейо. Къде сте оставил другите?
— Ще научите по-късно. Кажете по-напред какво се е случило в хасиендата, та сте принудени да бягате!
— Тогава нека слезем. Достатъчно сме отдалечени и можем да се чувстваме сигурни. А вероятно и ще успеем да съберем още някой и друг от нашите.
Двамата мъже скочиха от конете.
— Елате с мен в дефилето! — нареди Кортейо. — Там бихме могли да се скрием в случай на нужда. А и да дойдат още приятели в тая посока, така или иначе ще минат покрай нас и ще ги заговорим.
Мъжете последваха Кортейо до мястото, където се намираше неговият другар. Онзи бе изслушал мълчаливо техните въпроси и отговори. Но сега сложи ръка на рамото на Кортейо и заговори възмутено:
— Сеньор, вярно ли е, че вие сте Кортейо? Не се казвате Пирнеро и не идвате от форт Гуаделупа?
— Не го вземайте навътре! — успокои го Кортейо. — Бях принуден да ви заблудя, но не съм имал намерение да ви ощетя.
— Но по време на ездата на няколко пъти ви дадох да разберете какво е мнението ми за Кортейо.
— Вярно е, и тъкмо затова не ви открих истинското си име. Но въпреки всичко ще изпълня акуратно задълженията си към вас, понеже съм ви много благодарен.
Ловецът Грандприз помълча известно време, преборвайки се вероятно с досадата си, и след като претегли внимателно всички «за» и «против», каза:
— Нямам навика наистина да оказвам повече доверие на онзи, който веднъж ме е измамил, но все пак ще ви помоля да ми отговорите дали действително е вярно, че познавате Хенрико Ландола.
— Вярно е — отвърна Кортейо.
— И също така е вярно, че ще се срещнете с него?
— Съвсем сигурно.
— Добре, тогава ви прощавам останалото. Нуждаехте се от помощ и аз ви я дадох, защото сте човек и аз също. Положението ви изискваше да бъдете предпазлив и не ви се сърдя, дето ме заблудихте. Но определено очаквам от вас да изпълните обещанието, което ми дадохте.
— За паричния платеж ли говорите?
— Не това е най-важното. Имам предвид Ландола.
— Ще го получите. Ето ръката ми. Американецът я пое.
— Значи уговорено — рече. — Аз не съм ваш политически съмишленик. В това отношение не бива да разчитате на мен. Но в личните дела ще бъда на ваша страна и ще остана с вас, докато заловя Ландола.
— Сеньор Кортейо, кой е този човек? — намеси се единият от мексиканците.
— Ловец от Съединените щати — отвърна Кортейо.
— Как се казва?
— Грандприз.
— Грандприз, ах! Аз го познавам. Колко жалко, че е толкова тъмно!
— Познавате ме? — заинтересува се ловецът. — Откъде?