Той отмести резето на една от тях и отвори. Влязоха в малка спарена килия, в която нямаше достъп на светлина и въздух. Изглежда бе изсечена в твърдата монолитна скала, което впрочем сочеха многочислените дири и цепнатини.
— Празна! — констатира тя. — Да не би тук да намеря очакваното доказателство?
— Без съмнение — отвърна й.
Хиларио не забелязваше, че Емилия внимателно следи и наблюдава всяко негово движение.
Той освети една от споменатите цепнатини. Беше най-значителната, макар и едва толкова широка, че човек можеше да провре само кутрето си. Само на едно-единствено място бе възможно да се пъхне дланта. Хиларио го стори и веднага се чу тихо търкаляне. Част от скалната стена, чиито контури обрисуваше съвсем небиещо на очи пукнатината, се отмести назад и сеньорита Емилия се озова пред голямо, тъмно помещение, в което влязоха, без старият да затвори входа.
Хиларио крачеше отпред и Емилия го следваше. Тя използва тази възможност на минаване да мушне пръсти в онова място на пукнатината, където той бе пъхнал ръка и напипа някакъв дебел щифт, стърчащ на около половин цол от замъка. Не посмя обаче да го натисне, току-виж стената тръгнала назад и тя лесно би могла да се издаде.
Влязла в тайното помещение, Емилия съгледа маси и лавици отрупани с книги, шишета, семенни кутийки, инструменти и апарати, за чието предназначение нямаше и представа.
Хиларио подмина тези предмети. Пред едно свободно място на стената спря и почука.
— Отзад се крие доказателството, което искате.
Ударът отекна глухо и изкънтя на кухо. И тук Емилия следеше с голямо внимание ръката му, за да не пропусне нито едно нейно движение. Хиларио приближи фенера така, че светлината му да пада на зида. Тогава девойката забеляза някаква особена линия, която рязко разграничаваше един правоъгълен участък от останалата част на зидарията.
— Това е врата — поясни той. — Тя няма ключалка. Завърта се около ос, така че е необходимо само да се бутне силно едната й страна, за да се отвори.
Натисна крепко зида и тутакси разделеният от ивицата участък поддаде. Възникна отвор — висок един човешки бой и наполовина толкова широк, зад който се разкри тъмно пространство.
Старият влезе и Емилия го последва, изпълнена с най-голямо любопитство. Помещението нямаше друг излаз освен тази врата. Съдържаше няколко големи сандъка, на една иззидана стена беше закрепено малко шкафче, по което не се забелязваше ключалка. Заключването се струваше много секретно, ала всъщност бе много просто. Хиларио издърпа предната стена като шибър и се оказа, че съдържанието се състои от разни писма и документи.
Сега старият се обърна към Емилия.
— Сеньорита — заговори, — това тайно помещение съдържа моите секретни книжа. Никой не подозира съществуването им. Те са толкова ценни, че само на вас ще позволя да им хвърлите един поглед.
Емилия тръпнеше в очакване.
Когато Хуарес й даваше в Чиуауа инструкциите си, я бе насочил към Хиларио. Президентът знаеше, че в ръцете на този старец — за това имаха понятие само малцина — се събират множество вражески нишки, запознаването с които би било от най-голяма полза. Ето и причината Емилия да бъде тук.
— Така! — рече Хиларио. — На първо място ще ви докажа, че съм в състояние да ви предложа положението, което желаете да заемете.
Той бръкна в шкафа и извади пакет писма, отвори ги едно след друго и показа на Емилия различни подписи.
— Това е моята тайна кореспонденция — осведоми. — Познати ли са ви имената, които четете тук?
Емилия знаеше всичките. Бяха имената на най-изтъкнатите държавници и военни на Мексико. Налице бяха имената и на висши френски офицери. Но въпреки това тя отвърна:
— Засега още не съм навлязла в дебрите на политиката, възнамерявах да го сторя по-късно. Някои имена наистина са ми известни, ала повечето са ми непознати.
— Ще га опознаете, ако решите да се държите с мен. Моите знания и вашата красота биха се допълвали и съм убеден, че ще постигнем големи успехи.
За нея всичко опираше да се запознае със съдържанието на тези писма. Протегна ръка.
— Мога ли да ги прочета? — Последва незабавен, отрицателен жест.
— Не, това е невъзможно.
— Защо? Според мен, искахме да станем съюзници?
— Имате право, но засега още не сме.