Когато остана сам, Хиларио закрачи неспокойно напред-назад из стаята си.
— Може би днес извърших най-голямата глупост през живота си — каза си. — Издадох своята тайна. Дали това ще ми допринесе някаква полза?
В този момент отвън тихо се почука на прозореца. Хиларио се ослуша, а когато чукането се повтори, отвори и погледна. Забеляза силуета на някакъв мъж.
— Кой е там? — попита с понижен глас.
— Аз, чичо — отговори се.
— А-а, Манфредо! Идвам.
Хиларио отиде и отвори, не главния вход, а една малка манастирска портичка. Манфредо стоеше пред нея. Той изглежда често идваше при чичо си по тоя път.
— Не те очаквах — прошепна този. — Новини ли носиш?
— Да. Много важни.
— Тогава ме последвай до моята стая!
Когато стигнаха там, чичото изгледа племенника с очакване.
— Откъде идваш?
— От хасиендата дел Ерина.
— Оттам ли? Та тя се намира в противоположна посока. Изпратих те до Мексико сити да намериш един от вербувачите на Кортейо.
— Бях и там, чичо. Успях да се срещна с този вербувач. От него узнах, че Кортейо се намира в хасиендата дел Ерина. Бях вербуван и отведен с други наемници до хасиендата.
— И как се озова сега в Сантяго?
— Трябва да окажеш една услуга на Кортейо. Между нас казано, само ако влиза в плановете ти. В буквалния смисъл на думата, налага се да го подслониш — идва като бежанец.
По лицето на стария се изписа безкрайно удивление. С няколко думи Манфредо го осведоми за неуспеха на Кортейо, превземането на хасиендата от мищеките и появата на граф Фернандо и приятелите му.
— Не мога да ти разкажа всичко подробно — продължи, — тъй като спътниците ме чакат, но само ще ти кажа, че доста нещо преживяхме и сигурно сме преследвани. Не беше леко да освободим дъщерята на Кортейо, която достатъчно се напати.
— Значи и тя е с вас?
— Да. Кортейо, сеньорита Хосефа, Грандприз, за излекуването на когото някога си се грижил и един мексиканец.
— Кортейо къде е?
— Близо до манастира. Аз избързах напред да разбера дали ще си склонен да го приемеш. Но съм му обещал, че ще бъде добре дошъл.
Старият крачеше замислено напред-назад.
— Каква случайност! Естествено, че ще приема Кортейо. Доведи го!
Племенникът тръгна и скоро се върна с Кортейо, но по даден от чичото знак, временно се отстрани.
Кортейо спря при вратата, поздрави и огледа стария недоверчиво. Онзи също го изгледа изпитателно и рече:
— Кортейо ви е името, сеньор?
— Да — потвърди запитаният.
— И сте онзи Кортейо, който беше на служба при граф Фернандо де Родриганда?
— Същият.
— Бъдете добре дошъл и седнете!
Той посочи един стол и Кортейо се настани. Самият Хиларио обаче предпочете да остане прав и все още не сваляйки очи от другия, продължи:
— Племенникът ми каза, че търсите убежище за известно време. Готов съм да ви подслоня.
— Благодаря ви! Но ще бъде ли убежището от такова естество, че да не се разбере присъствието ми?
— От измяна ли се опасявате?
— За съжаление! Известно ли ви е положението около мен?
— Само дотолкова, че сте претендент за президентския стол.
— Е, по тая причина съм екстерниран от страната.
— От французите?
— Формално погледнато от така наречения император Максимилиан, макар че без разрешение на французите той нищо не може да предприеме. Бях отишъл в северната част на страната във връзка с моята кандидатура, ала хасиендата дел Ерина бе нападната. Хората ми бяха избити и съм убеден, че преследвачите са по петите ми.
— Няма да ви стигнат. При мен сте в пълна безопасност. Тоя древен манастир крие толкова убежища, ходници и килии, че като нищо бих могъл да укрия и хиляда души.
— Това ми е безкрайно приятно, още повече като узнах за присъстващите тук французи. Ще ви покажа своята признателност.
— Няма от какво да се страхувате. Французите са обезоръжени от Хуарес и ще са радостни, ако ги оставят да се измъкнат. А що се отнася до възнаграждението…мдаа, я кажете всъщност, в какво ще се състои?
При тези думи лицето на Хиларио прие дебнещ израз.
— Аз съм богат! — отвърна Кортейо.
— В какво се състои богатството ви? Въпросът, разбира се, бе неприятен на Кортейо.
— Чак толкова ли е необходимо да го знаете?
— Да — рече старият спокойно. — Бих си бил в правото да се уверя, доколко сте в състояние да ми се отплатите за закрилата. Но ще отбележа, че отхвърлям каквото и да е възнаграждение. Въпросът ми по-скоро имаше за цел да разбера какво ви е положението, за да знам, по какъв начин мога да ви бъда полезен.