Емилия се върна към работата си. Дълго време още писа, докато най-сетне задачата бе приключена.
Сложи отново всяко нещо на мястото му и побърза да се върне в стаята си. Възбудата, която я бе овладяла, не я остави да заспи и тя започна да прави приготовленията си за тайно отпътуване.
Още в ранни зори Хиларио беше на крак. Тръгна да занесе закуска на Кортейо и дъщеря му. Пътят му минаваше покрай вратата на Емилия. Момичето чу стъпките и излезе от стаята да разбере кой идва.
— Я гледай ти! Вече сте будна, прекрасна моя сеньорита? — запита той. — Не спахте ли добре?
— Дори много добре, но станах рано, понеже бях решила да направя една утринна разходка.
— И много добре ще сторите. Обмисляйте и отговора, който трябва да ми дадете след изтичане на определения срок.
— Ще бъде изненадващ, сеньор — ласкаво рече тя.
— Но с благоприятен завършек, сеньорита?
— Изчакайте го! Човек не бива да се стреми да узнае всичко отведнъж! — Емилия леко стисна ръката му.
— О, сеньорита, вече зная отговора!
Той продължи пътя си. Но едва бе завил зад ъгъла на коридора, тя изтича към неговата врата. Ключът бе на бравата. Емилия влезе и закачи по местата им взетите вчера ключове. Сетне се върна в стаята си.
Няколко минути по-късно я напусна незабелязано. Носеше значителен пакет в ръка и се спусна към града, по-точно при един собственик на конюшня.
— Давате ли коне под наем?
— Да, сеньорита. Искате да се поразходите?
— Не, предстои ми спешно пътуване, ала държа мястото да остане в тайна. Умеете ли да мълчите?
— Навикнал съм, плаща ми се и за да си мълча.
— Ще ви платя предварително. Известна ли ви е хасиендата дел Ерина?
— Да. Отстои на няколко дни път. Колко придружители имате?
— Нито един. Сама съм.
— В такъв случай трябва да сте доста сърцата дама. Да се погрижа ли за придружители?
— Двама души ще са достатъчни.
— Както желаете. Ще ви дам двама от моите коняри. Те са сигурни хора. До половин час ще бъдат готови.
— Е, добре! Нека вземат със себе си този пакет. Аз ще избързам напред и ще се срещна с тях извън града. Никой не бива да разбере по какъв начин и в каква посока съм напуснала Сантяго.
Емилия уговори цената със съдържателя на конюшнята и плати толкова, че той остана предоволен. Сетне тръгна с походката на човек, излязъл на разходка.
В уречения час я настигнаха двама ездачи, водещи със себе си оседлан по дамски кон. Скочиха до нея, помогнаха й да се качи на седлото, след което препуснаха според мексиканския обичай в най-бърз галоп.
6. Надхитрени
По същото време, на около половин ден път по на север, яздеше насам по равната прерия малка група от девет конници. Беше Стернау със своите приятели. На почтително разстояние ги следваха мищеките, поискани от Бизоновото чело за съпровод.
Очите на мъжете бяха отправени към земята и никой не отваряше уста, докато по едно време Стернау посочи тревата и отбеляза:
— Тук почвата е отъпкана от конете. Мисля, че сме на вярната следа. На това място бегълците са си дали почивка.
Те слязоха от конете да прегледат терена.
— Да — обади се Бизоновото чело, — те са били. Броят на конете е същият, а и големината на копитата съвпада напълно.
— Накъде води тая посока?
— Към Сантяго.
Преследвачите възседнаха и подновиха ездата, ала сега много по-бързо отпреди.
Трябва да бе някъде към обяд, когато съгледаха група от трима ездачи, идващи срещу тях. Спряха.
— Трима конници — рече Стернау. — Една дама с двама мъже. Аха, забелязаха ни. Отбиват встрани, за да ни избегнат. Не бива да го допуснем.
— Да яздим в същото направление! — отзова се Бизоновото чело.
Отново смушкаха конете. Дамата разбра, че е невъзможно да ги избегне и пое в първоначалната си посока. Когато двете партии се приближиха дотолкова една към друга, че можеха да различават чертите си, Мечешко сърце спря коня си и възкликна:
— Уф! Та това е красивата скуав от Чиуауа.
— От Чиуауа? Коя има предвид моят брат?
— Жената, която беше при вожда на французите.
— Сеньорита Емилия? Но да, за Бога, наистина е тя! Какво ли прави тук? Трябва да се е случило нещо особено.
Те отново подкараха конете си. Няколко мига по-късно спряха пред ездач ката.
— Доктор Стернау! — извика тя удивено.
— Да, аз съм, сеньорита — отвърна й. — Но я кажете, как се озовахте насам? Мислех, че сте на път за Мексико сити.