— Не вярвам. Няма да му е толкова лесно на онзи Хиларио да ни напакости. Просто ще бъде принуден да ни предаде Кортейо. Ако нещо сме пропуснали, то е, че не казахме на двамата мищеки, които тръгнаха за хасиендата, накъде ще яздим.
— Трябва да са го чули преди малко.
— Не ми се вярва, тъй като стояха доста далеч от нас. Но не разбирам защо точно днес трябва да се страхуваме толкова. Хайде да потегляме, за да не стигнем прекалено късно в Сантяго!
Ездата продължи, и то с такава бързина, че след пет часа стигнаха до Сантяго. Беше вечер, ала манастирът без усилие можеше да се различи.
— Къде ще настаним конете? — запита Унгер.
— Да ги настаняваме ли? — отвърна Стернау. — Ами никъде. В манастира не е препоръчително, а в града не бива да ни видят. Все ще намерим горе из планината някое място, където да ги скрием, додето ни потрябват.
Започнаха да яздят нагоре по планината. В близост до манастира, малко встрани от пътя, се намираше един гъсталак, в който бяха отведени конете.
— Кой ще остане при животните? — осведоми се Стернау.
— Аз не — отвърна Бизоновото чело.
— Мечешко сърце отива за Кортейо — обади се апачът.
— Аз пък най-малко от всички, след като се касае за залавянето на тия две изчадия — заяви Унгер.
И от останалите никой не пожела да остане.
— Но и аз не мога да остана — рече Стернау. — Значи ще трябва да оставим конете без пазач.
— Ами да. Тук няма кой да ги отмъкне.
— Да се надяваме. Тогава да вървим!
— Откъде ще влезем? През вратника ли?
— Не. Налага се да бъдем предпазливи. Ще се прехвърлим през зида! Най-добре ще е, ако никой освен Хиларио не ни види.
Когато Стернау и спътниците му изкачиха планината и бяха свили към шубрака, от земята край пътя се надигна фигурата на един мъж и се затича към манастира. Влезе през страничната портичка, заключи я и незабавно се отправи към жилището на Хиларио. Беше Манфредо, неговият племенник.
— Та ти съвсем без дъх си останал — забеляза старият. — От поста си ли идваш?
— Да. Онези пристигнаха, девет мъже. Единият от тях е цял исполин.
— Трябва да е Стернау. Тръгвай, сега не бива да те виждат! А и Грандприз да не се мярка.
— О, те няма да дойдат веднага. Отправиха се с конете към храсталаците. Сигурно ще ги скрият там. Вероятно ще искат тайно да влязат в манастира.
— И много ще ми е приятно. Запомни ли всичко добре? Няма какво друго да правиш, освен да осветяваш отзад, също както и аз ще вървя с лампа отпред. Но веднага щом влезем във въпросното помещение, изоставаш, тръшваш вратата и тикаш резетата. Това е всичко. А сега върви!
Племенникът се отдалечи и чичото остана сам. Седна до масата и привидно се задълбочи в някаква книга, ала се ослушваше напрегнато за всеки евентуален шум. Но все пак не беше прериен ловец. Докато напразно напрягаше слух да долови нещо, вратата се отвори нечуто и Стернау застана на нея с осемте си спътници зад гърба. Немецът огледа внимателно стаята и седящия в нея човек и запита:
— Вие ли сте сеньор Хиларио?
Запитаният подскочи и се обърна. Толкова беше изплашен, че трябваше да минат няколко мига, преди да успее да отговори:
— Аз съй. Кои сте вие?
— Скоро ще научите.
При тези думи Стернау влезе, а след него и останалите осем. Очите на стария се насочиха с очебийна боязън към огромната фигура на немеца. Наистина ли щеше да дръзне да поведе борба с тези въоръжени до зъби хора?
Когато вратата се затвори зад тях, Стернау запита:
— Сам ли сте, сеньор?
— Да.
— Никой ли не може да подслуша нашия разговор?
— Никой.
— Това е добре, тъй като имам да ви отправя една молба. До този момент Стернау бе говорил с дружелюбен тон и старият започна да си възвръща загубения кураж.
— Няма ли да бъдете така добър първо да ми кажете кои сте? — попита.
— И това ще узнаете. Но по-напред имайте любезността да дадете верни отговори на няколко въпроса!
— Сеньор, не зная какво да мисля! Както изглежда не сте влезли в манастира ио възприетия начин?
— Наистина не. И си имаме причини, мили мой. Ако нашето идване ви безпокои, само от вас зависи да се освободите час по-скоро от нас. Я кажете сега, бяхте ли осведомен за нашето пристигане!
— Не. Кой би могъл да ме осведоми?
— Не дойдоха ли снощи при вас един мъж и една жена?
— Не.
— На име Кортейо?
— Не. Не ми е известно това име. Аз живея с науката и грижите за болните и не се забърквам в политиката.