— Нещо казаха ли? — запита Хиларио.
— Деветимата бяха тихи. Другите двама обаче така реват и се вайкат, че ме заболяха ушите. Наистина ли е необходимо да останат долу?
— Разбира се.
— И да умрат там?
— Това ще покаже бъдещето. Но ти не каза ли, че деветимата са отвели конете си в храсталака? Животните могат да ни издадат.
— Трябва да бъдат закарани някъде. Но къде?
— Иди и снеми всичко от тях! Сетне ги смъкни в полето и ги прогони.
— Жалко за тях. Та нали човек би могъл да ги продаде.
— С което и лесно да си докара нещастието. Сега е нощ. Имаш време да изпълниш разпорежданията ми. Задоволи се с плячката, която вече получи!
Племенникът се отдалечи послушно. Намери животните, свали им седлата с принадлежностите, върза ги едно с друго и ги подкара надолу по планината. Когато стигна равнината, качи се на един от конете и поведе останалите за оглавниците. Решил, че се е отдалечил достатъчно, спря и прогони едно след друго животните. После тръгна пеша към града… следите на деветимата ездачи, които едва преди няколко часа препускаха с радостни надежди към целта си, бяха унищожени.
На следващата сутрин Хиларио взе ключовете за подземните ходници, извика племенника си и се спусна към килията, в която бяха затворени Кортейо и дъщеря му. Когато затворниците го забелязаха, Кортейо попита плахо:
— Да ни освободите ли идвате, сеньор Хиларио?
— Да ви освободя? Според случая! Изцяло от вас зависи дали ще ви оставя да загинете или пък ще ви дам надежда за спасение.
— Спасение? — задъха се Кортейо. — Какво ще поискате в замяна?
— По този въпрос ще говорим по-късно. Сега думата е за смекчаване на настоящето ви положение. Готов съм да ви предоставя по-добра килия, а и храна, ако получа точна информация за Хенрико Ландола, пиратът.
— А! И защо за него?
— Това си е моя работа. Не сте ли обещал на ловеца Грандприз да му го предадете в ръцете?
— Да.
— Значи сте бил убеден, че някъде отново ще срещнете Ландола. Дайте ми сигурни сведения и аз ви гарантирам споменатите отстъпки.
— Какво искате от Ландола?
— И аз имам сметки за уреждане с него.
— Възнамерявате да го окошарите и измъчвате като нас?
— Да, дори и малко повече, стига да го пипна, разбира се.
— Това и за мен би било приятно, но за жалост не зная къде се намира в момента.
— А има ли начин да се узнае?
Кортейо позабави отговора. Ето защо старият отбеляза остро:
— Добре, добре, задръжте информацията за себе си, щом искате да хвърлите тук топа като окаяник!
Вече имаше намерение да заключи вратата, когато Хосефа извика:
— В името Божие, кажи му, татко! Не искам да умирам, трябва да живея! Ох, тези болки в гърдите ми!
— Да, не се и съмнявам — ухили се Хиларио. — Била сте погрешно лекувана. Бих могъл да премахна болките, бих могъл да ви лекувам и възстановя, ама вие желаете ли го.
— Напротив желая, желая го! Татко, кажи му! — викна момичето.
— Той въпреки това ще продължи да ни мами и измъчва — отвърна Кортейо.
— Отговорите ли честно, ще ви измъкна от тая килия.
— Добре, първо ни измъкнете, пък сетне ще говоря, преди това не.
— Аха, не ми вярвате? Е, не ви се сърдя и ще изпълня желанието ви. Ще ви освободя от железните обръчи, ала предварително ще ви обезвредя по друг начин, та да не ви скимне някоя глупост. Не дадете ли обаче сведенията, чака ви двойно по-голямо наказание.
Хиларио върза с помощта на племенника си Кортейо и Хосефа така, че да са в състояние да се изправят и пристъпват с малки крачки, но не и да мислят за съпротива. Сетне освободи вратовете и телата им от железата.
— А сега вървете след мен! — подкани. — На първо време ще ви настаня в една по-добра килия, с която засега ще трябва да се задоволите.
Той закрачи напред, а затворниците и племенникът го последваха. В края на ходника имаше врата, водеща към помещение, което наподобяваше по-скоро малка стаичка, отколкото затворническа килия. Хиларио отвори вратата и рече:
— Влизайте!
Те пристъпиха и отдъхнаха — тук поне можеха да се изправят в цял ръст и да се изтегнат на пода.
— Това ще бъде жилището ви — продължи старият. — А сега искам сведенията. Как или къде бих могъл да узная местонахождението на Ландола?
— При моя брат — отвърна Кортейо.