— Значи в Родриганда в Испания? Доста отдалечено за мен и с нищо не може да ми помогне. Нямате ли някаква друга, по-полезна информация?
Кортейо изгледа стария навъсено и подпита:
— Действително ли ще останем тук и ще получаваме достатъчно храна?
— Да, ако говорите.
— Обещаете ли още две неща, ще ви дам изчерпателни сведения.
— Кажете какво трябва да обещая!
— Първо, че няма да ни уморите тук и второ, да лекувате дъщеря ми.
— Обещавам при условие, че информацията си заслужава. И тъй, говорете!
— Ние се намираме изцяло в ръцете ви. Ето кое ме принуждава да ви кажа, че бях писал на брат си относно Ландола. Аз също исках да знам къде се намира.
— И очаквате отговор?
— Да. Той вече трябва да е пристигнал при един мой агент във Веракрус.
— А защо не в Мексико сити?
— Забравяте, че не бива да се мяркам из столицата.
— Вярно. Кой е вашият агент?
— Ще ви кажа едва, когато получим храна и нещо за пиене и прегледате дъщеря ми.
— Сеньор Кортейо, строго погледнато никак не се намирате в положение да диктувате условия, ала днес съм в добро настроение и ето защо съм склонен да изпълня вашите искания. Манфредо, иди да донесеш вино, хляб и сирене, аз пък през това време ще хвърля едно око на раната на сеньоритата.
Племенникът се отдалечи. Когато доста по-късно се върна с поръчката, старият също вече бе свършил с прегледа на Хосефа. Беше й заявил, че се надява да я възстанови.
— Ето че аз изпълних думата си — произнесе, — сега остава и вие да удържите своята!
— Моят агент е рибарят Гонсалво Вердильо — обясни Кортейо.
— И как би могъл човек да получи отговора от него?
— Чрез пратеник.
— Дали ще му го даде?
— Само ако носи писмо от мен, с което да се легитимира.
— Добре, тогава ще го напишете.
— При условие, че и аз ще имам възможността да прочета писмото на брат си.
— Признавам ви това право. Ще отида да донеса необходимите неща за писане. До връщането ми ще останете под надзора на Манфредо!
Хиларио тръгна. Когато се върна, освен приборите за писане, носеше и малко трикрако столче, което щеше да служи на Кортейо за маса. Вървите на ръцете му бяха разхлабени, колкото да може да пише. В това извънредно неудобно положение и светлината на фенера, писмото бе съставено. Старият го прегледа.
— Не буди подозрения — рече. — Пък и само бихте си навредил, опитате ли да ме измамите. Когато отговорът пристигне, ще можете да го прочетете.
След тези думи заключи килията и се отдалечи с племенника.
— Кой ще отнесе писмото до Веракрус? — попита онзи.
— Американският ловец.
— Грандприз? А ако попита за Кортейо?
— Остави тая работа на мен! Сега върви да ми го изпратиш!
Когато ловецът дойде, Хиларио подхвана:
— Сеньор Грандприз, имам да ви помоля да доставите едно писмо там. — Грандприз се поколеба.
— Сеньор, вие ме избавихте от смъртта — отвърна, — следователно на драго сърце бих ви свършил каквато и да е услуга, но точно сега ми е невъзможно, тъй като съм на служба при сеньор Кортейо и няма как да замина.
— О, напротив, понеже писмото е тъкмо от сеньор Кортейо.
Веждите на Грандприз се свиха.
— Дявол го взел, досещам се — тоя човек дава мило и драго да ме разкара оттук, та да не изпълни обещанието, което ми е дал.
— Имате предвид обещанието да ви предостави Ландола?
— Да. Но откъде знаете?
— Самият той ми го каза. Освен това предположението ви е погрешно. Сеньор Кортейо не е имал намерение да ви мами и точно с желанието да изпълни обещанието си, ви праща във Веракрус. При един негов агент там има вести за Ландола, които трябва да му донесете.
— Това можеше да се чуе по-рано. Но защо изпраща вас? Каква е причината да не ми го каже лично?
— Защото няма тая възможност — от снощи вече не е тук.
— Всичко това ми се струва подозрително, сеньор Хиларио.
— О, при сегашното положение могат да се случат някои неща, които изглеждат необичайни. Дойде един куриер, който го повика незабавно при Пантерата на Юга.
— Мътните да го вземат!
— Кортейо едва намери време да напише писмото, което ще ви предам.
— Хмм, и то действително се отнася до Ландола? До кого е? Я го покажете!
— До рибаря Гонсалво Вердильо, агентът на Кортейо. Последният е искал информация за местонахождението на Ландола. Отговорът е при рибаря. Трябва да отидете и го вземете.
— И къде да го занеса, чак при Пантерата на Юга?
— Не, при мен. До връщането ви Кортейо ще е отново тук.
— При това положение съм съгласен. Дайте писмото! Ще потегля веднага.