— Рисковано е.
— Ни най-малко. Тук имам преписи от писма от всички военни лагери, където ме очаква бляскаво посрещане. Хората изчакват само моята поява, за да започнат бой. Ето, четете, сеньор.
Хуарес подаде книжата на англичанина и той ги прегледа набързо.
— Можете ли да разчитате на истинността на тези преписи, пък и на оригиналите, от които са снети?
— Напълно!
— В такъв случай новините са действително много важни и радващи. Да, вие не бива да губите време, длъжен сте да потеглите. Но аз…
— Вие си почивайте и ме последвайте по-късно, когато пристигне сеньор Стернау.
— Мислите ли, че ще се върне в хасиендата?
— Несъмнено. Той няма да се успокои, докато не залови Кортейо и дъщеря му. На трагедията Родриганда сетне ще бъде сложен край и можете да бъдете уверен, че ще наложа на виновните най-строга присъда.
И наистина президентът още същия следобед напусна хасиендата. Той отведе войските си, ала остави малък гарнизон, тъй като тя щеше да му служи като база за връзка със североизточната част на страната.
7. Облогът
В една от най-изисканите винарни на Берлин, разположена недалеч от «Тиергартен» и посещавана изключително от офицери и високопоставени чиновници, един неделен ден бяха отседнали група млади хора, чиято униформа даваше да се разбере, че принадлежат към различни родове войска. Бяха се събрали на съвместна закуска и от изпитото вино вече се намираха в приповдигнато настроение.
Тази закуска бе резултат от един облог.
Лейтенант фон Рафенов — служеше при гвардейските хусари и притежаваше огромно състояние — беше известен като най-очарователният бохем сред офицерите и носеше славата му, че не знае отказ при жените. Преди известно време в Берлин се бе заселил един руски княз, чиято дъщеря бе с рядко срещана красота и по тая причина бе обект на многократни до-могвания от страна на младия мъжки свят. Тя сякаш нехаеше за тези кандидатури и отблъскваше всеки опит за сближгшане така подчертано надменно, че се популяризира като заклет враг на мъжете. И лейтенант фон Голцен, който служеше в същия полк, беше сполетян от едно публично и поради това крайно неприятно отхвърляне, за което беше усърдно подигравай от своите другари. Най-усърдният подигравчия беше фон Рафенов и за да си отмъсти, Голцен му беше предложил да се обзаложат по една закуска, че и той на свой ред ще бъде отрязан. Рафенов незабавно бе приел облога и бе…спечелил, понеже от няколко дни излизаше в компанията на рускинята и бе доказал, че се радва на нейната благосклонност.
Днес Голцен щеше да плаща баса и другарите му се надп-реварваха необуздано да увеличават загубите и сипят подигравки.
— Така е, Голцен, провървя ти, колкото и на мен! — изръмжа един дълъг, сух като чироз лейтенант с униформа на пехотинец. — Хименей отказа благоразположението си на нас двамата, по каква причина, един дявол знае!
— Ха! — изсмя се заговореният. — При теб е лесно обяснима липсата на успех сред дамите. Я си иди първо вкъщи да те поохрани майка ти, както следва, че коя ли дама иначе ще хвърли око на такива едни отявлено «сухи земи»! А що се отнася до мен, не чувствам гордостта си ни най-малко накърнена. Вярно, че загубих облога, но не защото съм желал отказ, а защото Рафенов не го получи. При все това съм убеден, че и той ще си намери майсторката, която да му среже квитанциите.
— Аз? — извика Рафенов. — Какви ги дрънкаш! Готов съм отново да се обзаложа, че навсякъде ще пожъна победа.
— Охо! — прозвуча наоколо.
— Да — повтори той. — Какъв да е облог и за кое да е момиче. Моля!
И застана чинно пред Голцен, като пред началник, от когото очаква заповед, ала сетне се огледа предизвикателно. Зачервените му страни говореха, че не е бил особено въздържан с виното, което го караше да оценява опита си по-високо от своите възможности. Голцен вдигна предупредително пръст и каза:
— Внимавай, драги, иначе ще се заловя за думите ти!
— Стори го! — викна Рафенов. — Не се ли хванеш за думите ми, ще си помисля, че те е страх да не платиш втора закуска!
Очите на Голцен проблеснаха. Той подскочи и запита:
— Готов си да сключиш всякакъв облог?
— Всякакъв — гласеше незабавният, самоуверен отговор.
— Е, добре! Залагам моя червено-кафяв срещу твоя арабски жребец!
— Гръм и мълния! — изруга Рафенов. — Това е адски неравностойно, но няма как да откажа. Тъй че, прието. Кое е момичето?
По устните на Горцен заигра присмехулна усмивка и той отвърна: