С тези думи той пъхна чадъра под мишница и скочи в лодката. Сетне даде знак на двамата мъже, седящи все още в очакване в нея, да се залавят за веслата.
Малкият съд се плъзгаше бързо по вълните и за късо време стигна брега.
Привидно пострадалият мексиканец с голямо нетърпение очакваше този миг. Очите му заблестяха сатанински и той процеди през зъби:
— Аха, най-сетне. Ама и тия англичани са дяволски щури типове. Дори тук в девствената гора не могат да се откажат от чудатите си приумици, ипохондрията до един ги влудява. Мътните го взели! Само какъв нос има юначагата!
Лешоядовия клюн слезе на брега и закрачи бавно към лежащия на земята нехранимайко, докато двамата гребци останаха в лодката. Беше им заповядал незабавно да бягат, в случай на враждебни действия. Следователно от самото начало се отказваше да се спасява с тях.
Раненият даде вид, че с голяма мъка се приповдига на лакът.
— Ох, сеньор, какви болки съм имал да изтърпя! — изстена той.
Лешоядовия клюн остави пенснето да се плъзне до върха на носа, изгледа изкосо човека, бутна го леко с края на чадъра и запита с гърлен тон:
— Болки? Where?[1] Боли?
— Естествено!
— О! Жалко! Много жалко! Как наричат?
— Мен?
— Yes.
— Фредерико.
— Какъв?
— Вакуеро.
— Пратеник на Хуарес?
— Да.
— Каква вест?
Мексиканецът изкриви лице и изохка, сякаш понасяше ужасни страдания. Това даде възможност на Лешоядовия клюн да огледа зорко околността. Не забеляза в близост някакви очебийни следи, а и в края на гората не се виждаше нищо подозрително. Най-сетне човекът пророни:
— И вие наистина сте лорд Дридън?
— Дридън съм. Какво имаш за казване?
— Хуарес е вече на път. Нареди да ви помоля да пристанете на това място и да го изчакате тук.
— A-a! Wonderful![2] Той къде е?
— Слиза по реката.
— Откъде потегли?
— Преди две седмици от Ел Пасо дел Норте. Нямаше възможност да предприеме по-рано пътуването.
— Хубаво! Добре! Но все пак продължавам плаване. Щом Хуарес идва по река, ще го срещна. Лека нощ.
Той се обърна, изпълнен с достойнство и се престори, че има намерение да се отправи обратно към брега. Внезапно човекът скочи и го обгърна отзад.
— Останете, милорд, ако ви е мил животът! — извика.
Лешоядовия клюн наистина притежаваше достатъчно сила и умение да се отърве от нападателя, ала предпочете друго поведение. Вдърви се цял, като парализиран от ужас и възкликна смаяно:
— Zounds![3]
Какво означава това?
— Вие сте мой пленник! — изпъхтя човекът. Известно време «англичанинът» остана със зяпнала уста.
— Ах! Измама! Не болен?
— Не — ухили се мексиканецът.
— Мошеник! Защо?
— За да ви заловя, милорд!
Той метна един презрителен поглед на англичанина, който изглеждаше толкова слисан и уплашен, че и не мислеше за съпротива.
— Каква причина да заловиш? — запита Лешоядовия клюн.
— Заради вашия хубав товар, който се намира там в лодките.
— Моите хора ще ме освободят!
— Охо, не го вярвайте! Погледнете, двамата ви гребци вече го удариха на бяг. А сега се огледайте!
Лодкарите, както им бе отредено, веднага се изтеглиха, като видяха, че Лешоядовия клюн доброволно се остави да го хванат. Той сега се обърна и видя от гората да изскача отряд конници.
Престори се на безкрайно удивен и в голямо смущение заопипва чадъра си. Ездачите скочиха от конете. Кортейо приближи до пленника, но когато застана срещу него, направи разочарована физиономия.
— Кой сте вие? — обърна се грубо към «англичанина».
— О, вие кой сте? — отзова се надуто онзи.
— Питах кой сте! — противопостави се Кортейо рязко.
— А аз, вие кой сте! — отвърна Лешоядовия клюн. — Аз англичанин, най-изискано образование, знатна фамилия, отговарям след вас.
— Е, добре! Името ми е Кортейо. Удивлението на мнимия лорд видимо нарасна.
— Кортейо? Ах, Пабло?
— Така се казвам — отвърна гордо запитаният.
— Thunderstorm![4] Безподобно! — Този възглас също прозвуча чистосърдечно. Лешоядовия клюн беше крайно изненадан да види тук Кортейо, но в същото време и се зарадва.
— Безподобно, а? — захили се Кортейо. — Не сте го очаквал. А сега и вие кажете кой сте, сеньор!
— Казвам се Дридън — отвърна запитаният.
— Дридън? Я гледай ти, каква лъжа! Аз познавам добре лорд Дридън. Вие не сте този!
Лешоядовия клюн бързо се окопити. Мъж като него лесно не губеше самообладание. Той издаде устни, шприцна дълга, рядка струя тютюнев сок в непосредствена близост до Кортейовия нос и отговори хладнокръвно: