Тъмните, сериозни очи на девойката се отправиха изпитателно към него, след което той чу един звучен глас да казва:
— Не е по силите ми да го сторя, тъй като не ви познавам. Кой сте?
Тогава той се дръпна бързо назад с израз на най-голямо изумление.
— Как, вие се отричате от мен, Паула? С какво съм го заслужил? А, да, забравих, че обичате да се шегувате!
Отново се спря изпитателният й поглед на него, но доста по-мрачен отпреди, а когато заговори, пълният с величие тон бе толкова отблъскващ, че той се стъписа.
— Никога не се шегувам с лица, които не познавам или не желая да познавам, майн хер. Надявам се, че нищо повече, освен някаква за мен наистина досадна прилика, ви е дала повод да нахлуете без всякакви формалности в купето ни и ви моля да се представите!
Удаде му се да симулира голямо забъркване и с една също така добре изиграна припряност отвърна:
— О, вярно ли? Боже мой, но тогава трябва действително да съм се излъгал! Но такава изумителна прилика никога не съм считал за възможна. Все пак загадката навярно ще бъде разрешена още сега. — И покланяйки се на всяка от дамите, добави:
— Името ми е граф Хуго фон Рафенов, лейтенант от гвардейските хусари на Негово Величество.
— Това потвърждава, че не ме познавате — каза момичето.
— Моето име е Роза Стернау, а тази дама е моя баба.
— Роза Стернау? — стресна се привидно онзи. — Нима наистина е възможно? Виждате ме в крайно неловко положение, майне дамен! Аз действително съм жертва на някаква невероятна прилика и ви моля най-учтиво да ме извините!
— Щом като се касае за такава прилика, вероятно ще трябва да ви простим — отвърна Роза, но в тона, а и в погледа й, прозираше явно съмнение. — Мога ли да ви помоля да ме уведомите, коя е моята двойница?
— Но, разбира се, разбира се, фройлайн Стернау! Тя е моята братовчедка Марсфелден.
— Марсфелден? — попита Роза, като плъзна своеобразен поглед към баба си. — Марсфелден е аристократично име. Къде се намира тази ваша братовчедка, която, както разбрах, се нарича Паула фон Марсфелден?
Лицето на лейтенанта просветна. Предположи, че с отправения въпрос дамата иска да завърже разговор, а тъкмо такова бе и неговото желание. И изобщо си помисли, че му предстои лесна игра. Дамите се казваха просто Стернау, следователно бяха от буржоазията, а коя девойка от обикновеното съсловие не би била щастлива да се запознае с един гвардейски лейтенант, при това граф. Ето защо отвърна непринудено:
— Да, Паула фон Марсфелден. Живее в Дармщат. По тази причина бях удивен да я видя тук в Берлин. Още днес ще й пиша, че в имперската столица има едно толкова красиво и смайващо нейно подобие.
По малките уста на момичето заигра иронична усмивка:
— Ще ви помоля да си спестите труда!
— Защо, майн фройлайн?
— Защото аз самата ще уведомя фройлайн фон Марсфелден.
— Вие самата? На какво основание?
— Много просто, тази дама е моя приятелка.
— О-о!
Възклицанието прозвуча почти като вик на ужас. Това момиче познаваше дамата, чието име бе споменал, само защото не му бе хрумнало друго в момента. Паула фон Марсфелден ни най-малко не му бе роднина, беше я назовал единствено като повод за дръзкото обсебване на купето.
— Изплашихте ли се? — запита Роза с надменна студенина. — Значи не съм се излъгала във вас. Майн хер, може да сте граф и офицер, но не и кавалер!
— Фройлайн! — избухна той.
— Хер лейтенант! — отвърна му с дълбоко презрение.
— Ако бяхте мъж, щяхте да бъдете принудена да ми дадете незабавно удовлетворение! Каква вина имам за една прилика, която е единствената причина за моята заблуда?
— Замълчете! Ако бях мъж, щях да се бия само с почтени противници. А дали сте постъпил като човек на честта, осведомете се, моля, от собствената си съвест. Що се отнася пък до приликата, на която се позовавате, това е една голяма неистина. Фройлайн фон Марсфелден прилича на мен толкова малко, колкото вие можете да се сравнявате с някой почтен човек. Просто сте си търсил едно евтино приключение и го намерихте, макар и не такова, каквото сте очаквал. Сигурно осъзнавате, че изиграхте една повече от съмнителна роля, затова ще ви помоля да ни напуснете!
Ето едно експедиране, каквото лейтенантът още не беше преживял. Но той нямаше намерение да се остави да бъде изхвърлен по тоя начин. Трябваше ли още от самото начало на приключението да загуби облога? Не, конят му бе твърде скъп.
— Е добре, милостива фройлайн, отчасти имате право. Намирам се в положение, което не ми оставя избор и се виждам принуден да ви разкрия истината, въпреки че се подхвърлям на риска да извърша една голяма грешка и да увелича още повече гнева ви.