— Гняв ли? — усмихна се Роза високомерно. — Не, и дума не става за гняв. Вие си навлякохте не гнева, а презрението ми. Недоумявам какво още бихте могъл да ми кажете, с удоволствие ще се лиша от всякакви по-нататъшни разяснения и ви моля още веднъж на напуснете купето!
— Не и пак не! — противопостави се той. — Вие сте длъжна да изслушате моята защита!
— Длъжна! Хайде де! Я да видим дали съм длъжна!
Очите й плъзнаха търсещо по алеята, докато лейтенантът си знаеше неговата:
— Истината е, че ви следвам вече седмици наред, откак ви видях за пръв път. Вашият образ изпълни моето сърце с чувства…
Прекъсна го звънлив, сребрист смях.
— Следвате ме вече седмици наред?
— Да, милостива моя! — увери я тържествено.
— Тук в Берлин?
— Да — отвърна, загубил донейде самоувереността си.
— Ее, тогава нека ви кажа — отбеляза тя, — че още веднъж излъгахте. Никога по-рано не съм била в Берлин и съм тук едва от вчера. Съжалявам мъжете, принудени да се наричат ваши бойни другари и сега наистина за сетен път ви приканвам да напуснете купето.
— Няма да си тръгна онеправдан, а не поискате ли да ме изслушате, ще остана да разбера къде е жилището ви и ще ви посетя, за да се оправдая.
Очите й блеснаха и с израз и глас на дълбоко пренебрежение, произнесе:
— А-хаа, смятате, че две дами ще са твърде слаби да се защитят? Ще ви докажа тъкмо обратното. Йохан, спри!
Кочияшът се подчини. Каретата спря до един полицай, но лейтенантът нямаше как да го види, тъй като бе с гръб към него. Беше се облегнал небрежно на седалката, решен да играе ва банк.
— Полицай, я елате, моля, малко по-близо! — викна Роза. Лейтенантът бързо се обърна и като видя идващия, отгатна намерението на девойката и не съумя да прикрие червенината на смущение, която се разпростря по стреснатото му лице. Вече отваряше уста да се измъкне от опасността с някоя духовита реплика, ала Роза го превари.
— Полицай — рече, — този човек се вмъкна изневиделица в нашето купе и не иска да си тръгне. Помогнете ни!
Блюстителят на реда хвърли изненадан поглед на офицера. Онзи разбра, че само с незабавно оттегляне може да се предварди от неприятни усложнения. Слезе и заяви:
— Дамата само се шегува, но аз ще се погрижа да я направя по-сериозна.
Сетне се отдалечи със заплашителен поглед.
— Така, вече сме свободни. Благодаря ви!
След тези думи, отправени към полицая, Роза даде знак на кочияша и прекъснатото пътуване птродължи.
Лейтенантът се почувства унижен, както никога през живота си. Скърцаше със зъби от ярост. Това девойче щеше да му заплати за отпращането! В този момент забеляза едно празно купе, което идваше срещи него. Веднага се обърна, остави го да приближи, качи се и заповяда на кочияша да последва екипажа, който все още се виждаше в далечината. На всяка цена искаше да научи къде живее дамата.
Пропътуваха една голяма част от «Тиергартен», сетне извиха към града. Каретата спря на една от най-оживените улици пред някаква подобна на вила постройка. Дамите слязоха, посрещна ги облечен в ливрея лакей, а колата премина през пътната порта. Рафенов беше видял достатъчно. Срещу къщата забеляза някаква гостилница и реши да посъбере сведения.
Нареди да го откарат до неговото жилище. Там смени униформата с обикновен цивилен костюм и се отправи към споменатата пивница, сигурен, че няма да го познаят от отсрещната къща.
Опиянението от виното бързо бе преминало, така че спокойно можеше да си позволи да изпие няколко чаши бира, докато узнае онова, което го интересуваше. Но за съжаление съдържателят бе сам в локала, пък и имаше вид на навъсен, затворен и неразговорлив човек, поради което Рафенов предпочете да изчака по-благоприятна възможност.
Търпението му не бе подложено на дълго изпитание, тъй като един мъж излезе от отсрещната къща, пресече улицата и влезе в пивницата. Поръча си чаша бира, взе един вестник, но скоро го върна обратно и огледа залата, търсейки някакво по-добро развлечение.
От този шанс се възползва лейтенантът. От стойката на човека предположи, че е бивш войник и реши да се отнася с него като към боен другар. Подхвана разговор и не след дълго двамата седяха заедно и бъбреха за войната, мира и всичко, което може да бъде предмет на разговор на маса пред чаша бира.
— Слушайте — рече накрая лейтенантът, — ако се съди по начина ви на изразяване, изглежда сте бил в армията.