— Файтонджия? — запита учудено Голцен. — Невъзможно!
— Ба! Баща й се казва Стернау и е кочияш на граф Родриганда.
— Не мога да повярвам. Тази дама изобщо не изглеждаше като дъщеря на кочияш.
— Тогава върви и се убеди!
— Да, така и ще направя. Подобна красавица си заслужава човек да поразпита за нея. Освен това трябва да донесеш доказателство, че си имал успех при нея. Не бих се разделил естествено току-тъй с червено-кафявия.
— Хе, в такъв случай ти го подарявам! Не може да се иска от мен да се показвам публично с такова момиче, само и само за да докажа, че ме ощастливява с влечението си.
— Касае се за облог, следователно за печалба или загуба, но не и за подарък. Длъжен съм наистина да те помоля да представиш доказателство. Едно голо уверение не може да реши изхода на даден облог. Какво е вашето мнение, капитане? Вие сте страничен човек, от което следва — безпристрастен.
Въпросът бе отправен към един дълъг, сух мъж, който седеше на тяхната маса. Вярно, че носеше цивилно облекло, ала бе представен в казиното като капитан Шоу от марината на Съединените щати. Трябва да бе прехвърлил вече шейсетте, имаше физиономия на типичен янки и се говореше, че е изпратен от Конгреса да се запознае със състоянието на немския флот. Отначало той бе следил разговора с безразличие, но бе наострил слух при споменаването на имената Родриганда и Стернау. Тъкмо се готвеше да отговори, когато вратата се отвори и влезе един оберлейтенант от гвардейските хусари — адютантът Бранден. Беше нещо ядосан и хвърли фуражката си на стола с изражение, което ясно показа, че се намира в отвратително настроение.
— Хола, Бранден, какво има? — запита един от присъстващите. — Да не би да е имало калай при стария?
— Това, а и друго — отвърна новодошлият с ругатня.
— Всички дяволи! По каква причина?
— Полкът язди лошо, въобще вече няма стегнати офицери — така се изрази полковникът. Трябва да го съобщя на господата на четири очи, за да не съм принуден по-късно да го казвам открито пред строя.
И като се тръшна на мястото си, сграбчи първата попаднала му чаша вино и я гаврътна.
— Нямало вече стегнати офицери! Пъкъл и сатана! Как смеят да се държат така с нас! Няма да преглътнем оскърблението!
Тези и подобни викове се разнесоха наоколо. Чувстваше се всеобщо негодувание за мъмренето, което следващият път щяло да последва пред строя. Адютантът кимна, изруга и прибави:
— Щом там горе имат такова мнение за нас, не е за чудене, че гвардейският корпус занапред ще бъде съставян от най-тъмни елементи. Бях уведомен за един нов камарад.
— О! За гвардейски хусар? На мястото на покойния фон Виерсбикис? Кой е той?
— Някакъв хесенско-дармщатски строеви лейтенант.
— По дяволите! Някакъв си строевак при хусарите! И дори в гвардейската кавалерия? На всичкото отгоре и от Хесен! Дяволът да отнесе новите порядки!
— А да му бяхте чули само името, името!
— И как се казва?
— Унгер!
— Унгер? — попита Рафенов. — Не познавам фамилия Унгер, кълна се в честта ми, фон Унгер, хмм, наистина не познавам!
— Е, да, но де да беше «фон Унгер»! — изръмжа адютантът разгневено. — Тоя тип просто си се казва Унгер.
При тези думи всички се изправиха на крака.
— Някой буржоа? Не е благородник? — заваляха въпросите един през друг.
Адютантът кимна.
— Да, изглежда много далеч отидоха нещата с гвардейската кавалерия. Ще вземе да ме стегне шапката и ще си дам оставката. Помислих, че ще получа нервен шок, когато вписвах данните на този така наречен нов камарад. Момъкът се казва Унгер, на двадесет и пет години е, служил е в Дармщатската действуваща армия, а баща му бил арендатор на малко стопанство край Майнц и същевременно капитан на някаква си стара гемия. Състояние няма, ала покровителството на Великия херцог фон Хесен си е налице. Майорът ругае за номера, който са ни погодили, полковникът проклина, вън от себе си от назначението, но и всичките ругатни не могат да ни помогнат, защото новият лейтенант е препоръчан от високо място. Съставът е длъжен да го приеме и търпи.
— Ще го приемем, но в никакъв случай няма да го търпим! — изрева граф Рафенов. — Поне що се отнася до мен, не бих могъл да изтърпя край себе си хлапака на никой селендур или моряк. На тоя тип трябва да опротивее полкът и да се пръждоса.
— Да, да, така е, да му опротивее и да се разкара, ето кое е нашето задължение — одобри някакъв друг и всички останали му дадоха право.
Не е за вярване как се е развила тази погрешна кастова надменност при кавалерията и особено при гвардейската кавалерия. Условието за принадлежност към офицерския корпус на един гвардейски кавалерийски полк беше благородническият произход и това обясняваше всеобщото дълбоко възмущение от постъпването на Курт Унгер. Всички се присъединиха към твърдо произнесеното решение да го принудят да напусне полка.