Выбрать главу

При това никой не забеляза с какво внимание следи хода на разговора американският капитан. Той наистина се стараеше да прикрива интереса си, но от време на време все пак се виждаше как с притворените му очи проблясват иззад дългите, гъсти мигли.

— И кога ще имаме възможността да видим този Феникс като гвардейски хусарски лейтенант? — осведоми се някой.

— От днес — отвърна адютантът. — Предстои му да направи официалното си посещение във връзка с встъпването в длъжност, през следобеда ще се отбие при полковника, а аз пък ще имам честта довечера да го представя тук на другарите.

— В такъв случай аз няма да дойда — обяви Рафенов.

— И защо не, драги Рафенов? Това до никъде няма да доведе, тъй като все ще дойде време да вземем позиция спрямо него. При всички случаи е най-добре да се съберем тук в пълен състав и веднага да му покажем открито какво го очаква от нас.

Предложението бе единодушно прието и ето че над младия пришелец надвисна буря, за която той дори не подозираше.

8. Лейтенантът от простолюдието

Курт се намираше в Берлин. За да се откъсва от време на време от самотата на Райнсвалден и отвлича от печалните мисли, Розета Стернау беше купила една вила в Берлин и всяка година прекарваше тук няколко седмици. Вчера бе пристигнал дон Мануел със старата Фрау Стернау и внучката си. Едва тази заран се бе удала възможност на Курт Унгер да отпътува от Дармщат за Берлин. Беше отседнал във вилата, малко преди да се върне от разходка Фрау Стернау с Розичка.

Курт често правеше пътувания по военна служба. Само преди няколко дена се бе завърнал от едно такова, ала възпрепятствуван от служебни задължения, не бе намерил веднага време да отскочи до Райнсвалден. А когато сетне посети майка си и стария хауптман фон Роденщайн, научи, че Розичка вече е заминала за Берлин.

Сега стоеше в стаята си във вилата и обличаше парадната униформа, за да започне служебната си визита. Хусарската униформа великолепно му прилягаше. Многообещаващят хлапак се бе превърнал в чудесен млад мъж. Не бе израсъл наистина прекалено на ръст и ширина, ала изпълнените със сила форми говореха, че мускулите и нервите са минали през необичайна школовка. Сред силно мургавите черти рязко изпъкваше необикновено високото и широко чело, което обаче в никой случай не можеше да се нарече некрасиво. Лицето му носеше отпечатъка на особена сериозност, която внушаваше уважение към младия офицер. Който надникнеше в откритите му очи, неизменно стигаше до убеждението, че няма пред себе си посредствен човек.

В това време колата изтрополя пред портата. Курт пристъпи бързо до прозореца да хвърли един поглед долу, ала успя само да мярне сенките на изчезващите във входа дами.

— Розичка — възкликна и по лицето му се разля щастлива усмивка. — Ах, колко дълго не съм я виждал! Сега тя е във възраст, когато човек се променя за седмици повече, отколкото иначе за години. Трябва незабавно да отида при нея!

Той се спусна ио стълбите към приемната, където се намираше дон Мануел, за да посрещне двете дами при завръщането им. Тук, в свободното пространство на стаята, където външността на Розичка имаше възможност да изпъкне още повече, отколкото в тясното купе, тя оказваше едно направо омагьосващо въздействие. Та нали Стернау, нейният баща, се отличаваше с висока, могъща фигура, а Розета де Родриганда, майка й, спокойно можеше да се мери по красота с коя да е друга. При това положение би следвало да се очаква, че дъщерята ще съчетае превъзходните качества на своите родители.

Курт спря запленен при вратата. Розичка се бе обърнала към него.

— Та това е Курт, нашият добър Курт! — ахна тя, като изтича към него и протегна и двете ръце за поздрав.

Той опита да превъзмогне впечатлението, от което сърцето му затупа силно, поклони се дълбоко, пое изящната й ръка и я докосна леко с устни. Още не бе в състояние да произнесе и дума. Треперенето в гласа би го издало.

Тя го погледна учудено и повдигна леко фино очертаните си вежди:

— Полкова отчужден и официален! Нима хер лейтенантът вече не ме познава?

— Вас да не позная, милостива фройлайн? — попита, правейки могъщо усилие да се съвземе. — По-скоро не бих познал самия себе си.