— «Милостива фройлайн» и на «ви»! — плесна тя с ръце и се заля в сребрист смях. — Аха, да не би внезапно да си спомнихте обстоятелството, че мама е графиня де Родриганда?
— Така е — отвърна й смутено.
— Курт, защо по-рано не се замисляше над този факт. Аз бях Розичка, а ти Курт и се надявам така да остане и занапред! Или хер лейтенантът се е възгордял откак, както чух, са го преместили при гвардейските хусари?
Едва сега тя го огледа по-внимателно. Дяволитата усмивка, образувала две очарователни трапчинки по страните й, отстъпи място на лека руменина.
Той вече бе преодолял вълнението си. С честен, ведър поглед улови ръцете й, а и нейните очи заблестяха, когато й заговори с щастлив глас:
— Благодаря ти, Розичка! Аз съм си все предишният, изпълнен с готовност да премина за теб през хиляди огньове, да се бия заради теб с цяла армия врагове.
— Да. Ти винаги си бил готов да се жертваш за немирната, неблагодарна Розичка. Все пак няма да те пращам да минаваш огньове, нито да те изправям пред армия от неприятели, при все че тъкмо днес бих имала повод да те видя като моя рицар с меч в ръка.
— А, възможно ли е, Розичка? Да не са те оскърбили? — попита я със светкавици в очите.
— Малко — отвърна тя.
Докато той се осведомяваше, в разговора се намеси и дон Мануел.
— Била си оскърбена? От кого, детето ми?
— От някой си лейтенант фон Рафенов. Служи при гвардейските хусари, точно както нашият Курт. Впрочем, аз отбих победоносно този недостоен набег! Нали така, стара майко?
— Да, справи се — отговори фрау Стернау. — Никога не бих помислила, че това дете ще прояви такава находчивост, още при първите си стъпки в света.
— Заинтригуван съм — рече дон Мануел. — Я разкажете все пак!
Насядаха и фрау Стернау разказа поред събитията. Графът запазваше спокойствие, ала Курт ставаше все по-възбуден. Когато разказът свърши, подскочи и извика:
— За Бога, това е прекалено! Този човек ще бъде принуден да застане пред острието ми!
Дон Мануел го спря с движение на ръката и предупреди сериозно:
— Не така, скъпи Курт. По този начин още с встъпването си в офицерския корпус ще превърнеш твоите камарад в неприятели.
— Що се отнася до тях, бях предупреден, че вероятно ще ми бъде направен бойкот от самото ми постъпване. Та нали в гвардията е възприет познатият обичай да се подлива вода на офицерите от буржоазията. Така че една покана за дуел на този Рафенов едва ли ще породи повече врагове, отколкото и бездруго ще намеря.
— По-този въпрос може да се говори по-късно — рече графът усмирително. — Но последните ти думи ме подсетиха, че наближава часът да се явиш при министъра на войната. Препоръчан си добре пред него, пък и досегашните ти заслуги са още по-добра препоръка, тъй че се очаква да бъдеш любезно посрещнат. Бих желал да бъде така през цялата ти днешна обиколка.
Нещата бяха временно уредени и Курт се сбогува, за да извърши предписаната визита на своите началници. В себе си той тайно се зарече да не позволява на никой офицер да хвърля и най-малкото петно на честта му, а онзи Рафенов при първа възможност да удари през палците.
Долу вече го чакаше удобно купе, теглено от един кон и той се качи, за да приключи час по-скоро при министъра на войната, защото бе получил заповед да му съобщи за себе си, нещо, което иначе не бе възприето за младите офицери, отпращали само до техния командир на полк. Това обстоятелство даваше да се разбере, че има причини да му се оказва тази изключителна чест. Необикновеното предпочитание пролича и по друго — беше пропуснат незабавно, независимо че в чакалнята много хора чакаха за прием.
Министърът го посрещна дружески, усмихна се със задоволство при неговата външност и заговори:
— Вие сте още млад, хер лейтенант, но ми бяхте препоръчан и аз съм благоразположен да взема под внимание тази препоръка. Въпреки младостта си, обстойно сте изучил и опознал военната организация на много чужди страни. Чел съм ваши работи в това отношение и не мога да не дам одобрението си. Мисля, че вашият талант чертае големи надежди и бих се радвал да доживея деня да ви изтегля в Генералния щаб. Няма да крия, че вероятно ще срещнете трудности в новия си полк, свързани с традицията в гвардията. Ще ви помоля да не вземате под внимание тези трудности, доколкото го позволява офицерската ви чест. Ще ви посрещнат студено и отблъскващо и ето защо съм написал няколко реда, които ще връчите на вашия полковник. Това е едно изключение, имащо за цел да облекчи първите ви стъпки. Вървете с Бога и се надявам скоро да чуя, че сте намерил истинското си място в новата среда!