Той подаде на Курт едно запечатано писмо, адресирано до полковника и го освободи с доброжелателна усмивка.
Началото бе окуражаващо, но за съжаление продължението се оказа по-малко радващо.
Оттук Курт се отправи към казармата, за да се представи служебно на командира на полка. Един ординарец съобщи за него. Полковникът седеше до бюрото си, зает с подписването на разни документи, а край него стоеше адютантът фон Бранден, подавайки му нещата, след което ги попиваше и поставяше в една папка.
Когато Курт влезе, полковникът само го погледна бегло и промърмори нещо неразбрано, докато адютантът се поклони студено и формално, без да му подаде ръка. След като свърши с работата, командирът се изправи и огледа неблагосклонно лейтенанта през монокъла си.
— Доста необичайно, един хесенски пехотинец при гвардейските хусари! Би трябвало да го обмислите, ние тук в гвардията сме придирчиви. Запознахте ли се вече с офицерите от полка?
— Не, хер оберст!
— Така, щом сте ерген, ще трябва и да се храните в казиното. Оберлейтенант фон Бранден ще се погрижи за останалото.
— Аз живея у едни мои близки и най-покорно моля да позволите да се храня у тях!
Полковникът понечи да избухне, ала му мина друга мисъл.
— Знаете, че всъщност това е против предписанията, но ще видим. Във всеки случаи… много радост няма да изживеете при нас. Явете се утре сутринта точно в девет часа пред строя за служба! Сега сте свободен.
Курт извади писмото, подаде го и козирува:
— На заповедите ви, хер оберст! Но преди това трябва да ви предам тези редове по нареждане на Негово превъзходителство министъра на войната.
Той се обърна и напусна стаята, звънтейки с шпорите. Полковникът поддържа известно време писмото, с отправен към адютанта поглед.
— Противен тип — отзова се онзи гневно.
— Не мога да разбера защо Негово превъзходителство му е поверил това служебно писмо. Или съдържанието е от частен характер? Да видим!
Отвори го и зачете:
«Хер оберст»!
Приносителят на писмото е горещо препоръчан от висша инстанция. Очаквам неговите камарад да се съобразят с това обстоятелство, както аз вече ценя способностите му, след съответната проверка. Не бих желал буржоазният му произход да е причина за враждебно посрещане.
Полковникът остана с отворена уста.
— Всички дяволи! — изруга. — Та това си е направо препоръка! И при това написана собственоръчно от самия министър! Но умът ми не побира едно такова застъпничество за нашата аристократична среда. Тук престава дори властта на един министър. Пък и тоя Унгер, въпреки самоувереното му държане, не е човекът, заради когото ще рухнат нашите стари, изпитани правила.
Курт се отправи сетне към двамата си непосредствени началници в ескадрона — майора и ротмистъра. Приемът беше оскърбително хладен, направо пренебрежителен. Той предусещаше, че му предстоят сериозни изпитания, беше се създал сплотен фронт срещу него. Само младият лейтенант фон Платен — родственик на майора — го бе поздравил сърдечно и спечели по този начин симпатиите му, въпреки че си размениха само няколко думи. Но пък Платен трябваше да изтърпи нападките на останалите.
— Надявам се, занапред вашето добро сърце да не ви погажда подобни номера, драги Платен — предупреди майорът, след като Унгер се бе отдалечил.
— Моето добро сърце никога не изисква нещо от мен, което съвестта ми не търпи — заяви донейде двусмислено лейтенантът. Външността и съвършените обноски на Курт го бяха предразположили и той почувства, че ще е несправедливо да посрещне с неприязън новия камарад.
Курт се върна в къщи и разказа на дон Мануел как е бил посрещнат от господата. Когато приключи с вестите си, графът сви рамене и рече усмихнат:
— Горе-долу това и очаквах. Гвардията във всяка страна е най-надменният корпус, а да се служи в един гвардейски полк, на всичкото отгоре пък и конен, и до днес навсякъде си остава привилегия за благородници.
— Но аз не съм настоявал да прониквам в тази среда — възрази младият лейтенант. — Изпълнявам само възложената ми заповед.
— Така е! В края на краищата твоите камарад също ще трябва да стигнат до това гледище, пък и ти си човек, който, въпреки липсата на «фон», ще съумее да си извоюва необходимия престиж и в един полк на гвардейската кавалерия.
— Ще направя всичко възможно да оправдая високото Ви мнение за мен.
— Твърдо съм убеден в това. И доколкото като чужденец зная за пруската история и армия, предимствата на произхода сами по себе си не могат да помогнат на човек да се издигне и пруските крале винаги са умеели да възпират присъщото за младите благородници високомерие, зад което не се крие нищо. Следователно отблъскващото държане на офицерите не бива да те безпокои, скъпи мой Курт. Впрочем в твое отсъствие получих няколко реда от Великия херцог фон Хесен, който се намира в Берлин и…