— Не, не съм този.
Отметнал чевръсто глава, Кортейо извика разярено:
— Внимавайте, когато плюете, сеньор!
— Това правя. Улучвам само, когато желая.
— Е, да се надявам, че няма да съм аз този, когото ще пожелаете да улучите.
— Все пак може и го сторя.
— Не позволявам такова държане! И тъй, вие не сте лорд Хенри Дридън?
— Не.
— А защо се представихте за Дридън?
— Защото съм този.
Със своето спокойствие Лешоядовия клюн донякъде изкара Кортейо от търпение. Оня извика:
— По дяволите, как да го разбирам? Вие не сте този и все пак сте този?
Без да трепне и мускул на лицето му, Лешоядовия клюн попита:
— Бил някога в Стара Англия?
— Не.
— Е, тогава не чудно, че не знае. Лорд само най-голям син, по-късни синове не лордове.
— Значи сте един по-късен син Дридън?
— Yes.
— Как е личното ви име?
— Сър Лайонел Дридън.
— Хм, вярно ли? Ама вие изобщо не приличате на вашия брат.
Лешоядовия клюн изстреля плюнката си плътно край лицето на събеседника.
— Nonsens![5]
— Нима го отричате?
— Yes! — кимна.
— Отричате, че не приличате на брат си?
— Отричам и още как. Не аз не приличам на брат, а той няма прилика с мен.
Кортейо най-напред не намери отговор на тоя начин на тълкуване на нещата. Той с най — голяма охота би избълвал някоя грубост, ала самоувереността и безстрашието на англичанина му правеха впечатление. Ето защо след кратка пауза рече:
— И все пак аз очаквам вашия брат.
— Лорд Хенри? Защо го очаква?
— Научих, че той е, който ще придружи товара.
— Грешка, аз съм този!
— Но къде е тогава сър Хенри?
— При Хуарес.
— О-о! Значи е вече напред! Къде се намира Хуарес?
— Знам само, той в Ел Пасо дел Норте.
— И докъде е определено да пътува товарът?
— До форт Гуаделупа.
По лицето на Кортейо пробяга подигравателна, победоносна усмивка.
— Чак толкова далеч надали ще стигне. Вашата мисия свършва дотук. Акостирате и ми предавате всичко.
Англичанинът хвърли един поглед наоколо. Този поглед изглеждаше равнодушен, едва ли не занесен, ала само привидно — ловецът изпитателно бе огледал наличните коне. В този момент той вече знаеше кое животно ще завладее.
— На вас предам? — запита сетне. — Защо на вас?
— Защото всичко, което превозвате, ми е крайно необходимо.
— Аха, крайно необходимо? За съжаление не мога нищо продам. Нищичко.
— О, сеньор, не става дума за продажба. По-скоро ще искам да получа като подарък целия товар, включително корабите и лодките.
— Подарък? Нищо не подарявам.
— О, и все пак, понеже ще ви заставя.
— Застави? — разсмя се траперът непринудено.
Сетне дигна рамене, присви уста и изстреля по всички правила на изкуството могъщ поток тютюнев бульон, който се натъкна на горната част на Кортейовата шапка и прокапа от широката периферия.
— Дявол го взел! — изрева окъпаният. — Какво ви скимна! Знаете ли какво оскърбление е това?
— Да се махнал! — забеляза Лешоядовия клюн спокойно. — Аз инглишман. Джентълмен може плюе, къде иска. Кой не желае бъде уцелен, длъжен отклони.
— Охо! Ще ви отучим ние от тези шеги! Сега заявете, че ми предоставяте товара!
— Не правя.
— Ще ви принудя! Вие сте мой пленник!
— Пхт зихххххх! — нова струя премина край носа на оратора. Лешоядовия клюн заопипва пак чадъра си и додаде: — Пленник! О-о! Забележително! Твърде забележително! Отдавна искал някога бъда пленен!
— Е, ето че желанието ви се осъществи. Сега ще уведомите хората си, че пътуването се прекратява.
— Добре! Правя го!
Траперът го каза с тон, сякаш бе напълно съгласен с мексиканеца. Тикна чадъра под мишница, сложи длани до устата и се провикна толкова силно към водата, че от катера ясно успяха да го чуят:
— Спирате тук, оставате! Пабло Кортейо е! Споменатият сграбчи ръката му и го дръпна.
— Всички дяволи! Какво ви хрумна! Защо е необходимо да знаят тези хора кой съм?
— Че защо ми казахте? — запита англичанинът равнодушно.
— Да, но не и да го ревете. Освен това нямах предвид лодките само да спрат. Мисълта ми по-скоро беше да пристанат тук, за да бъдат разтоварени.
Лешоядовия клюн поклати бавно глава и отвърна чистосърдечно:
— Това няма да направят, ще им забраня.
— Ние знаем как да ви попречим! Колко хора имате?
— Знам ли! От време на време забравям нещо. По-късно отново спомням.