Само след няколко минути момичето, което беше отишла до камериера, даде на Курт уговорения знак. Той плати сметката и даде вид, че си тръгва.
Срещна сервитьорката в коридора. Тя го поведе към стая номер десет, даде му свредела и го заключи.
Курт отвори гардероба, измъкна ключа и го прибра. Сетне се намести вътре и завинти здраво свредела от вътрешната страна на вратата. По този начин си подсигури една дръжка, с чиято помощ бе лесно да опъва крепко вратата, сякаш е заключена. Гардеробът бе достатъчно широк и дълбок, за да предложи удобно място за седене.
Сега Курт можеше да изчака развоя на събитията. Мина четвърт час, половин час, без да се чуе нещо.
Изтече още половин час и ето че се доловиха стъпките на двама души, приближаващи по коридора. В ключалката на номер десет бе пъхнат ключ и вратата се отвори.
— Тук ли живеете? — запита на френски един глас.
— Не — отвърна друг, по който Курт веднага позна капитана. — Живея в съседство, но наех и тази стая, за да съм сигурен, че няма да ме подслушват. А сега само надниквам да се убедя, че няма никой. Човек винаги трябва да бъде предпазлив.
Той влезе в стаята, погледна под леглото, после под дивана и отиде до гардероба.
— Заключен е — извести, опитвайки да дръпне вратата. Курт стоеше неподвижно и държеше здраво свредела, така че капитанът не успя да отвори.
— Всичко е наред. Елате! — каза той на другия и напусна стаята.
Курт ги чу да се отравят към номер единадесет и да се настаняват. Шумът от разместваните столове го окуражи да напусне безшумно дрешника. Постави внимателно един стол до свързващата врата, намести се и започна да слуша.
— Да побързаме! — чу да казва капитана. — Нямам много време, защото ме очакват и на друго място. Тук нямат ни най-малка представа, че преследвам изгодата на Испания. Напротив, смятат ме за американец, който действа зад гърба на пълномощния министър на Съединените щати. Това ми дава възможност да чуя повече, отколкото ако знаеха кой съм. Получих вашето съобщение и ви очаквах днес…
— …и все пак моето търпение бе подложено на непристойно дълго изпитание — прекъсна го французинът с тон, който даваше да се разбере, че стои на равни начала с капитана.
— Вече идвах веднъж тук, а и сега изгубих цял час.
— Важни сделки, екселенц! — опита да се оправдае капитанът.
— Я стига! Вашата най-важна задача бе да чакате тук. Знаете, че съм пристигнал инкогнито и никой не бива да ме познае. Вместо това се погрижихте да ме поставите в неприятното положение да се заседавам в общия салон. Хората ме познават, понеже се разпространиха много мои портрети. И какво щеше да стане, ако имаше случайно някой, който ме познава и се раздрънка сетне, че генерал Дуе е в Берлин? Знае се, че воювах в Мексико и бях повикан от френския император да сменя меча с дипломатическото перо. Знае се по-нататък, че моят брат е възпитател на френския престолонаследник и ми поверяват само важни дела. Разпознаят ли ме тук, мисията ми е обречена на провал. Освен с вас, имам да преговарям с Русия, Австрия и Италия. Негово превъзходителство министърът на външните работи ме упълномощи да ви връча една инструкция, чието съдържание ще ви изясни как да се държите тук, съобразявайки се със сключеното между мен и ръководителя на мадридската политика споразумение. Ето документа. Бъдете така добър да го проучите още сега и кажете, ако нещо ви се стори неясно!
— Благодаря, екселенц.
Настъпи продължителна пауза, по време на която до Курт достигаше само шумоленето на хартия. Сетне капитанът заяви:
— Параграфите са толкова ясни, че за неяснота не може и да се мисли.
— Добре. Да резюмираме накратко! Императорът направи онзи малодушен Макс владетел на Мексико; Северна Америка завижда и изисква Франция да изтегли войските си от Мексико и да предостави Макс на собствената му съдба…
— Испания подкрепя това искане…
— Да, така е. Та нали гледа на себе си като единствен, законен собственик на тази красива, ала оставена безпризорно от нея страна. Императорът е готов да се съгласи с искането на Испания, стига тя да прояви желание да се реваншира, както той очаква.
— И как?
— Прусия иска да стане господар на Германия пред Европа. Трябва да бъде укротена и да се отмъсти за Садова. Императорът се подготвя да хвърли ръкавицата на Прусия. В случая войната е неизбежна и ние трябва да сме сигурни, че гърбът ни е прикрит. Но този хер фон Бисмарк е изкусен и силен дипломат и за да ни отслаби мощта, ще поиска Испания да окупира границата. Ние пък ще пуснем армията си едва, след като сме убедени, че откъм Пиринеите не ни заплашват врагове. Ето защо Наполеон ще изтегли войските си от Мексико само, ако при една война между Франция и Германия Испания обяви неутралитет. В това отношение преговорите приключиха и договорът бе подписан. Имате в ръцете си препис от него. Положението на нещата сега е следното: Франция потегля срещу Германия или по-точно срещу Прусия. Испания остава неутрална. Русия ни подпомага, като окупира границата с Прусия и предизвика въстание в Германия и Полша. С Австрия и Италия още се водят преговори. Оттук ще замина за Петербург, а вие са запознайте с тукашните условия и дайте вярна информация на вашия министър. Сега отивам при руския пратеник. Вие ще ме придружите, за да го уверите, че от страна на Испания Франция няма причина да се опасява.