— Веднага съм на разположение, само да заключа този документ.
Курт чу превъртане на ключ.
— Намирате ли наистина, че записките ще се съхраняват безопасно в това ръчно куфарче? — попита Дуе.
— Съвсем определено — отговори капитанът. — Впрочем нали нося със себе си и ключа от стаята.
— Тогава да вървим!
Двамата напуснаха номер единадесет и Курт чу да се заключва вратата. Чувствуваше се особено. Имаше сведения за тайна спогодба срещу Прусия. Каква огромна стойност притежаваше този документ! Беше длъжен да се добере по някакъв начин до него. Но какъв?
Докато размишляваше по въпроса, в ключалката на неговата стая бе пъхнат ключ. Сервитьорката беше дошла да го освободи от доброволното пленничество.
— Двамата излязоха — осведоми го. — Чухте ли нещо?
— Да. Няма ли възможност да се влезе в номер единадесет?
— О, да, трябва да отида да донеса дубликата. Но ако Шоу ни свари!
— Не се безпокойте! Той няма да се върне скоро.
— Тогава почакайте!
Момичето се отдалечи. След късо време се върна, като носеше дубликата.
— Не зная какво смятате да правите вътре, хер лейтенант — каза тя, — но и нямам време да вляза с вас, тъй като дойдоха много клиенти, които трябва да обслужа. Ето ключа.
— Как ще го получите отново? Невъзможно е да се появя пак в салона.
— Оставете го тук до вратата под пътеката! Скоро ще се върна да го прибера.
Тя тръгна надолу, а той отвори стаята на капитана, влезе и заключи след себе си. Помещението бе подредено по съвсем същия начин, както съседното. До стената бе изправен голям пътнически куфар, а върху него лежеше малко ръчно куфарче. Как да го отвори? Документът трябваше да се извади!
Курт бръкна в джоба си. Той също притежаваше подобно куфарче и носеше ключа в себе си. Пробва и за негова изненада ключът стана. Повечето ключалки по онова време бяха серийна стока и се случваше понякога един ключ да отваря много ключалки. Това бе щастливо стечение на обстоятелствата за Курт.
Куфарчето не съдържаше нищо друго, освен документи. Най-отгоре лежеше тънка брошура. Отвори я — беше търсената записка, написана на френски и носеше печата на министъра на външните работи.
Да я отмъкне или само да направи препис? Вярно, че за тая цел нямаше листове на разположение, но пък бележникът бе у него, а той бе достатъчен да фиксира дословно параграфите. По-добре, разбира се, беше да сложи ръка на самата харта, но пък капитанът щеше да забележи липсата й. В продължение на няколко минути Курт се двоумеше какво да прави. Беше решил да представи по възможно най-бързия начин този коварен договор на граф фон Бисмарк, а и снабденият с министерски печат оригинал щеше да притежава по-голяма доказателствена сила в ръцете на всемогъщия човек, отколкото един нератифициран препис и накрая реши, без повече да се колебае, да вземе брошурата.
След като го стори, заключи отново куфарчето и излезе от стаята. Пъхна дубликата под пътеката, добави няколко банкноти като възнаграждение за услужливата сервитьорка и напусна незабелязано сградата.
С един файтон се отправи незабавно към жилището на Бисмарк, окрилен от надеждата, че той ще му помогне да залови капитана. Стернау и спътниците му бяха потеглили да пленят този злодей, ала той бе изчезнал безследно. Сега морският разбойник сам се подлагаше под ножа. Щеше да бъде принуден да разкрие всички тайни около Родриганда, а и да даде информация за съдбата на Стернау, в случай че му бе известна.
Когато пътуването стигна целта, Курт научи, че е невъзможно да говори с Бисмарк, тъй като понастоящем той се намира при краля. Без много да му мисли, Курт потегли към кралския дворец. Тук бе уведомен, че няма определен час за аудиенция. Той дигна рамене и заяви на дежурния адютант:
— И въпреки това настоявам, хер полковник!