— Но вие не сте в униформа, хер лейтенант!
— Нямах време да я облека.
— За такива неща винаги трябва да се намира време. Негово Величество постоянно носи униформа. Ще получа най-строго мъмрене, ако доложа за вас в този ви вид. Освен това в момента при краля е Негово превъзходителство фон Бисмарк.
— Точно Негово превъзходителство търсех. И ми бе много приятно, когато узнах, че е при Негово Величество. Мога само да ви съобщя, хер оберст, че се отнася за извънредно важна работа, която не търпи отлагане. Тази важност ми дава смелостта да прекъсна дори и най-сериозния разговор на тези високопоставени лица. Грози ни опасност — касае се за незабавното арестуване на един шпионин и държавна измяна и в случай че откажете да съобщите за мен, ще бъде принуден да прехвърля отговорността върху вас.
Флигел-адютантът[9] изгледа учудено младия мъж, заставен да говори така настойчиво.
— Значи твърдите, че носите важни и неотложни известия?
— Така е.
— И искате да ги доложите на граф фон Бисмарк в присъствието на краля?
— Да.
— Е, щом го казвате, принуден съм да съобщя за вас. Но, млади човече, обръщам ви внимание, че с вашата кариера е свършено, ако си издействате достъп до Негово Величество за неща, които не са толкова важни, както ги намирате вие. Нека отговорността падне върху вас!
— Тъй вярно! — отвърна Курт уставно, но не без известна самоувереност.
Адютантът потъна в покоите на Негово Величество и не след дълго отново се появи. По негов знак Курт влезе. Озова се пред двамата най-велики мъже на Германия.
Крал Вилхелм само преди няколко седмици бе победил Австрия и Южна Германия. Бе показал, че е достоен наследник на Фридрих Велики и е подготвен да добие престиж със слово и меч. Наистина още не бе на върха на славата си, която постигна няколко години по-късно при Версай, но враговете му чувстваха в негово лице смел и обигран противник и тайно и явно плетяха интриги срещу него.
С един удар той се бе превърнал в един внушаващ страх, влиятелен монарх, разбира се, с помощта на стоящия в момента до него човек. Железният канцлер, с приписваните му от клюката три косъма, беше душата на пруската политика. Никой дипломат не смееше да предприеме ход, без да се е посъветвал с него. Беше не само чиновник, а и приятел на своя величайши монарх и неговите очи, прозирали всички комплоти на неприятелите, сега с удивление се спряха на младия, едва двадесет и пет годишен мъж, осмелил се да се яви в такова невзрачно облекло.
Кралските очи също се отправиха със сериозна очаквателност към Курт, който, след един благоговеен поздрав, спокойно зачака да бъде заговорен.
— Вие сте лейтенант Курт Унгер, за когото ми доложиха? — осведоми се кралят.
— Да, Ваше Величество — отвърна скромно Курт.
— В какви войски служите?
— Досега бях на служба при Негова светлост Великия херцог фон Хесен, но вече съм преместен при гвардейските хусари на Ваше Величество.
— Министърът на войната ми спомена за вас. Бяхте горещо препоръчан, но въпреки това в определени среди се смята за много дръзко от ваша страна да постъпите в гвардията.
— Вече ми дадоха да го разбера, Ваше Величество.
Лека състрадателна усмивка плъзна по откритото лице на владетеля.
— Независимо от това се надявам, че ще изпълнявате задълженията си. Но как ви хрумна да се явите в облекло, крайно неподходящо по тези места?
— Ето моето извинение, Ваше Величество.
Курт извади секретния договор и го подаде с почтителен поклон на краля. Той взе документа и го прелисти бегло. Лицето му тутакси прие израз на изумление. Приближи до прозореца, поглъщайки ред след ред и когато свърши, подаде листата на граф фон Бисмарк:
— Четете, екселенц! Този момък ни донесе важни известия.
До този момент Бисмарк бе стоял неподвижно, едва удостоил с бегъл поглед лейтенанта. Сега взе документа и го прегледа набързо. Нито една черта на желязното му лице не издаде впечатлението, което му бе направил. Когато приключи, хвърли първия по-обстоен поглед на Курт.
— Хер лейтенант, как попадна тази харта у вас?
— Чрез кражба, Ваше височество — отговори запитаният.
— Виж ти! — усмихна се министърът. — И кое наричате кражба?
— Противоправното присвояване на чужда собственост.
— В такъв случай е напълно възможно да оправдая престъплението ви. — Според мен тези книжа са собственост на Негово Величество и присвояването им е станало по съвсем правомерен път. Кой беше досегашният притежател?
— Генерал Дуе ги предаде на един мъж, който се представя за американец, но всъщност е испански шпионин.
9
флигел — адютант (Нем.) — пръв адютант на държавния глава в монархическите страни (Б.пр.)