— И къде се намира?
— Тук, в Берлин, в хотел «Магдебург». Ако Негово Величество и екселенц разрешат, ще опиша събитията, благодарение на които станах притежател на този документ.
— Разказвайте! — нареди заинтригувано кралят.
Курт започна разказа си. Когато приключи, кралят пристъпи бързо към него, подаде му ръка и каза ласкаво:
— Вие ни оказахте голяма услуга, лейтенант, благодаря ви. Много добре сте направил, като донесохте оригинал, а не сте снел препис. Сега сте свободен, а аз ще взема необходимите мерки да бъдат заловени лицето Дуе и онзи Шоу. Радвам се, че сте в моята гвардия. Представихте се добре и си осигурихте моето благоразположение. Бъдете уверен, че няма да ви изпусна от погледа си!
Кралят подаде още веднъж ръка на Курт, който я докосна смирено с устни. Бисмарк също приближи и му връчи десницата си.
— Лейтенант — заговори — харесвам съобразителните и дейни хора. Ние вероятно не се виждаме за последен път. А сега ви моля да запазите пълна дискретност. Никой не бива да разбере какво ви е довело при Негово Величество. Сега ние знаем със сигурност, че французите искат война и ще съумеем да застанем подготвени срещу врага. Това е много важно и го дължим на вас. Можете да бъдете сигурен, че няма да ви забравя! Сега вървете с Бога!
Курт напусна двореца. Дори не помисли за файтона си — беше опиянен от щастие. Двамата велики мъже го бяха удостоили с честта да се сбогуват лично с него и сега какво го беше грижа за всичките му противници — от генерала до последния лейтенант. Потънал в мисли, вървеше напосоки по улиците, докато накрая разбра, че е поел в погрешна посока. Повика едно купе и се отправи към къщи.
Там го очакваха с нетърпение. Всички седяха в приемната и го посрещнаха с добродушни упреци за дългото отсъствие, което не можеха да си обяснят.
— Ние те чакаме да се върнеш от отсрещната гостилница — реше графът, — а ти пристигаш с файтон. Къде всъщност беше?
— Не можете да отгатнете! — засмя се той. И, поглеждайки се, продължи: — Вижте тези дрехи, един селски учител се облича по-добре, а аз бях с тоя костюм при краля!
— При краля? Невъзможно! — възкликнаха от всички страни.
— И все пак! Бях при краля и Бисмарк!
— Шегуваш се! — подхвърли дон Мануел.
Розичка се вгледа в своя другар от детинство. Познаваше го добре. Видя светналите очи, поруменелите страни и се увери, че не се шегува с тях.
— Вярно е, бил е при краля и му личи — констатира тя. Красивите й очи заблестяха от искрена радост. Гордееше се с факта, че Курт е разговарял с толкова високопоставени личност.
— Значи наистина? — попита майката младия мъж.
— Да — кимна той.
— Боже мой, в тоя костюм! — ужаси се графът. — И какво те прихвана да отиваш при Негово Величество и екселенц?
— Не мога да кажа. Обещах на тези велики мъже пълна дискретност и ще помоля и вас да не давате гласност за моята аудиенция. Все пак за ваше успокоение ми се иска да кажа, че на сбогуване бях удостоен с голямо отличие. Удаде ми се възможност да окаже неоценима услгуга на двамата държавници. Те ми стиснаха ръка с уверението, че няма да ме изпускат от поглед.
— Чудесно, великолепно! — възкликна ликуващо Розичка. Възторгът й увлече Курт и той добави:
— Трябваше много да разказвам — за Испания, за Родриганда, а сега кралят иска да говори с Великия херцог. Вероятно всички ще бъдете представени и можем да се надяваме, че под кралската закрила нашите издирвания най-сетне ще доведат до резултат.
— Дай Боже! — обади се Розета де Родриганда. — Но ти отиде да говориш с капитана. Той къде е? Къде го остави?
— Навярно в този миг го арестуват — поясни Курт.
Тук той се заблуждаваше. Докато споделяше с близките разговора с Шоу и пребиваването си в хотел «Магдебург» — доколкото позволяваше дискретността, — капитанът бе отново в хотела си. Беседата с пратеника на Русия не бе продължила дълго. Той се върна и първата му мисъл в стаята бе за важния документ.
Отвори ръчното куфарче, за да се позанимае по-обстойно с него, отколкото бе възможно в присъствието на френския генерал. И подскочи уплашен — документът беше изчезнал.
Прерови с припряна бързина куфарчето — нямаше го. Претърси стаята, независимо, че много добре си спомняше, че го бе заключил в куфарчето — напразно. Позвъни. Появи се сервитьорката. Тя отново бе оставила дубликата на мястото му, беше прибрала и щедрото възнаграждение.
— Някой да е бил тук в мое отсъствие? — запита я.
— Не, никой не е питал за вас — отвърна тя.
— Имаме предвид, дали някой не е бил в тази стая?