— Струва ми се — подметна Платен, който вече бе взел страната на Курт при майора, — че все пак трябва да правим малка разлика между един офейкал престъпник и един честен офицер.
В този момент влезе полковият командир. Той не беше чест посетител. Обикновено идваше само тогава, когато искаше да уреди някой служебен въпрос по приятелска линия. Поради това веднага предугадиха, че се касае за някое съобщение, което той в подходящ момент ще доведе до вниманието на своите офицери.
Седна при старшите офицери на последната маса, поръча чаша вино и огледа присъстващите, които му бяха отдали чест. Подчинените очакваха неговото разрешение да продължат досегашните си занимания. Погледът му падна на Рафенов, който, въпреки лекомисления си живот, бе негов признат любимец.
— А-а, Рафенов — подхвърли, — изиграйте си все пак партията, но не продължавайте!
— Аз съм в загуба, хер оберст, и ще помоля за втора игра — отвърна лейтенантът.
— Днес не, щадете си краката и силите!
— Да не би утре да имаме упражнения?
— Да, но не на коне, а на собствените си крака и дори в обятията на млади дами.
При тези думи всички надигнаха глави.
— Я виж ти — засмя се полковникът, — как се ококориха господата! Не ми се ще да поставям на мъчително изпитание любопитството ви, затова ще ви въведа веднага в нещата, та после да си играя необезпокоявано партията вист.
Както се бе отнесъл отблъскващо към Курт, така ако искаше, можеше да бъде и общителен, стига да бе сигурен, че няма да накърни честта си. Когато офицерите се скупчиха около неговата маса, той каза:
— Да, утре ще има порядъчно упражнение за краката или както хората обикновено наричат тоя начин на раздвижване — бал.
— Бал, къде, къде? — заваляха отвсякъде въпроси.
— На място, където най-малко очаквате, майне херен. Тук имам един голям плик с покани, които трябва да раздам на всички офицери от моя полк. Поканите са точно шестдесет и включват и дамите.
— Но от кого? — заинтересува се майорът, който седеше до полковника.
— Обзалагам се на десет месечни заплати, хер майор, че няма да отгатнете. Знаете ли какво бе учудването ми, когато получих на свечеряване този плик и видях съдържанието и в това число следното писмо:
«Барон фон Винслоф, командир на Първи гвардейски полк.
Хер оберст!
Негово Величество кралят прояви любезността да ми предостави на разположение жилищната площ и парка на кралския замък Монбийу за танцова вечер, която възнамерявам да проведа утре. Приложените покани изпращам да разпределите между своите офицери и се надявам да ви видя в компанията на вашата съпруга и дъщерите ви, както и дамите на господа офицерите.
Ваш благоразположен Лудвиг III Велик херцог фон Хесен-Дармщат.»
Полковникът сгъна писмото на Великия херцог и плъзна поглед към слушателите — по лицата на всички бе изписано изумление.
— Какво означава всичко това? — запита споменатият вече майор.
— Този въпрос си зададох и аз, но не намерих отговор. Моята съпруга — господата зная, че жените се смятат за извънредно проницателни, — та моята съпруга каза, че това е работа свише, сиреч, нашият хусарски полк се предоставя на Великия херцог. В отминалата война на Прусия той бе откъм противниковата страна и сега, един вид, Негово Величество иска, да го обвърже с тая награда.
— Както дочух, днес бил повикан телеграфически в Берлин — осмели се да отбележи лейтенант Голцен.
— Откъде знаете? — запита бързо полковникът.
— Разбирате ли, хероберст, тия обесници ординарците поддържат стабилна връзка помежду си, а моят е един хитрец — пълен с новини като вестник.
— Тази дипломатическа покана, ако е достоверна, предполага важни дипломатически събития. Проявява се благосклонност към южногерманските държавици, което означава да се приобщят. Майне херен, мисля, че в скоро време ще яздим към Франция. И ако ще става, тъкмо сега е моментът. Но да не си блъскаме повече главите! Важното, че сме поканени и ще изкараме една незабравима вечер. Още не сме имали на разположение територията на Монбийу — отличие, за което ще ни завиждат. Ние ще изразим своята благодарност и съм уверен, че господата, особено по-младите, ще разгърнат своите възможности по куртоазия. А сега да пристъпим към раздаването на поканите!
— Мога ли да си позволя въпроса, хер оберст, дали и оня лейтенант Унгер ще получи такава? — запита Рафенов.
Това любопитство бе проява на дързост, ала въпреки всичко запитаният отвърна отзивчиво:
— Каква е причината за тоя интерес, драги Рафенов?
— Защото никога не бих посетил бал, на който се мъкнат и хора от простолюдието.