— Майн хер, вие посегнахте на лейтенант фон Рафенов…
— Всички присъстващи господа могат да засвидетелстват, че това бе акт на самоотбрана — прекъсна го бързо Курт. — Той дръзна да заплаши един офицер с плесница, нахвърли се върху мен и замахна да ме удари. При все това аз го пощадих, понеже на бе трудно да го направя негоден за служба с една плесница, както се заканваше той на мен.
— Ще ви помоля да не ме прекъсвате, а да ме оставите да се изкажа! Аз съм ви началник и ще мълчите, когато говоря. Разберете го добре! Сега напуснете помещението и си идете вкъщи, където ще останете под домашен арест.
Лицата на присъстващите се разведриха. Казаното им легна на сърца. Но те още не познаваха лейтенант. Той се поклони учтиво и каза сдържано:
— Моля за извинение, хер оберст! Утре бих се подчинил мигновено на вашата заповед. Но тъй като назначението ми е едва от утре сутринта, днес тя няма валидност за мен.
— Хер Унгер… — подхвана със закана полковникът.
— Следователно за арест не може и да се говори, а колкото до желанието ви да напусна помещението, ще го последвам с удоволствие, тъй като съм свикнал да се движа по места, където не съм подложен на опасността да ме наругаят или зашлевят. Лека нощ, майне херен!
Заявлението предизвика многобройни гневни възклицания. Но Курт не се обърна, препаса сабята си, наложи фуражката, поздрави и излезе с горда осанка.
— Тоя обесник е истински дявол! — изръмжа майорът.
— Я стига! — сопна се полковникът. — Ще му я избием ние тая дяволщина! Той и мен предизвика! Кой е чувал подобно нещо!
Никой не бе забелязал, че лейтенант фон Платен последва въпросния. Той го догони вън при изхода, улови го за ръката и рече със задушевен тон:
— Лейтенант Унгер, почакайте за миг! Срещу вас имаше всеобщ заговор. Ще повярвате ли на уверението ми, че съм напълно непричастен?
— Вярвам, понеже го доказахте — потвърди Унгер, като му протегна ръка. — Приемете моята най-сърдечна благодарност! Признавам, че очаквах пренебрежително отношение към мен, но в никой случай подобна простащина и бруталност. Много съжалявам за инцидентите тази вечер.
— Вие се защитихте честно и смело. Опасявам се, че окончателно ги настроихте срещу себе си.
— Ще си проличи. Аз уважавам привилегиите на благородниците. Те са канонизирани от вековете, но не възприемам възгледа, че аристокрацията като формация неизменно трябва да стои над третото съсловие. Стойността на човека се мери по неговите духовни качества.
— Давам ви право, независимо, че съм аристократ. Полковникът си заслужи вашия укор, макар наистина никой да не предполагаше, че ще проявите такава безпримерна прямота. А що се отнася до Рафенов, все пак ми се иска да ви запитам дали действително познавате онова момиче.
— Дори много добре. Дамата сама ми разказа случката.
— Но дали е правдива?
— Ние не се лъжем. Но с вас искам да споделя, че дамата — предмет на облога, съвсем не е дъщеря на кочияш. Ще ми обещаете ли засега да пазите дискретност?
— Разбира се!
— Е, тя е внучка на граф де Родриганда. Както виждате, няма причини да се срамувам, че съм неин приятел.
— Всички дяволи! Но как тогава Рафенов е стигнал…
— Освен че е самохвалко, не е и проницателен. Всеки друг от пръв поглед би разбрал, че има пред себе си дама с най-изискани обноски. А той по най-брутален начин се настанил в каретата й и само с помощта на един полицай е успяла да се освободи от него.
— Боже мой, колко глупаво и неблагоразумно! Но как е стигнал до извода, че е дъщеря на кочияш?
— «Осведомил» се от моя слуга, когото срещнал в съседната кръчма. Аз също живея при графа и съм възпитаван заедно с младата дама. Моят стар Лудвиг е голям хитрец и го поднесъл, че е файтонджийска дъщеря. Надявам се, че всичко ви стана ясно!
— Всичко, с изключение на физическата ви сила. С оръжие също така ли сте обигран, както с юмрук?
— Не се страхувам от никой противник.
— Уменията ще ви дотрябват. Дуелът с Рафенов е неизбежен. А какви са намеренията ви спрямо полковника?
— Утре ще му изпратя секунданта си.
— И кой ще бъде?
— Хм, още не съм си изяснил този въпрос. Не бих искал близките ми да научат за тези свади, а познати тук все още нямам.
— Мога ли да се поставя на ваше разположение?
— Ще си спечелите неприязънта на вашите камарад и началници.
— Това не ме безпокои. Не служа за кариера, а за удоволствие. Моето състояние ме прави независим и ви моля да стана ваш секундант. Вие спечелихте моето дълбоко уважение и нека бъдем приятели, драги Унгер!