— Приемам дружбата ви от все сърце. Още при днешното си посещение на майора, прочетох по очите ви, че ще ми допаднете.
Те си стиснаха ръцете, след което Платен попита:
— Сега вкъщи ли си отивате?
— Не. Вярно, че външно изглеждах извънредно спокоен, защото само така се стига до победа, ала вътрешно не бе така. Не бих искал у дома да забележат възбудата ми и ще отиде да изпия още чаша вино.
— Ще се присъединя към вас. Изчакайте ме! Платен бързо се върна в салона.
Курт остана да го чака на улицата, той и не подозираше какво значение ще придобият по-късно за него лейтенант фон Платен и споменатият от него банкер Валнер от Майнц.
Двамата млади мъже посетиха една винарна и после Платен изпрати Курт, за да види къде живее. Когато се сбогуваха пред портата, забелязаха, че фасадните прозорци на вилата са ярко осветени, а при влизането си в приемната, освен всички останали, Курт завари и един висок гост. Великия херцог бе благоволил да прекара един вечерен час при граф Родриганда.
— А, ето че идва и нашият гвардейски хусар! — възкликна Великия херцог, забелязвайки лейтенант. — В казиното ли бяхте?
— Да, Ваша светлост — отвърна запитаният.
— И вероятно срещнахте полковника?
— Беше там.
— А получихте ли от него покана?
— Не зная нищо по този въпрос, Ваша светлост.
— Аха, значи разбойникът е искал да ви изключи, но ние все пак ще го сюрпризираме. Понеже днес узнах от нашия приятел графа какви препятствия издигат по пътя ви, реших да покажа на тези господа, че е гордост да имат в редиците си лейтенант Унгер. Не се изчервявайте, драги мой! Вие сте един от тези офицери, чиято храброст в последната война ме кара да се помиря със злополучния й край. Вие носите отличия, заплатени с вашите рани. Поканил съм за утре вечер офицерския състав на вашия полк и техните Приятели, а кралят — той ми разказа за неоценимата услуга, която днес сте му оказал — ми предостави на разположение замъка Монбийу за този бал. Предполагам, че полковникът е раздал поканите в казиното. Искат да ви изключат, но при всички случаи ще ви видят. Сложете ордените си! С тях ще засенчите мнозина от вашите зложелатели.
Курт изслуша тази дълга реч с дълбоко вълнение. Неговият суверен бе организирал заради него, бедният моряшки син, един бляскав бал, а кралят на Прусия бе предоставил за целта един замък. Сълзите напираха в очите му. Със запъване изрече:
— Ваша светлост, не зная, как аз…
— Добре, добре, драги ми лейтенант — прекъсна го херцогът. — Наясно съм с убежденията ви, за да ме уверявате изрично в тях. Целта на визитата ми е изпълнена и вече мога да се сбогувам.
Когато той си отиде, Курт научи, че е поканен и дон Мануел с близките си, както и Ейми Дридън, след което се отправи към стаята си, за да се подготви с един порядъчен сън за напрегнатия утрешен ден.
Не мина много време от влизането му и на вратата тихо се почука. Кой ли беше? Та нали вече никого не очакваше. Трепна в радостна уплаха, когато на неговата покана пристъпи…Розичка.
— Учуден ли си? — попита го свенливо. — Имам още нещо да говоря с теб.
— Розичка, ти? — възкликна той. — Влизай, седни!
— Да, ще го сторя, скъпи Курт. Макар и да не е редно една млада дама да посещава млад мъж толкова късно, но пък ние сме като истински брат и сестра, нали така?
— Разбира се — отвърна, за да разпръсне всички нейни съмнения. — Знае ли мама, че си тук?
— Знае естествено!
— И ти разреши да дойдеш при мен?
— С най-голямо удоволствие, нещо повече, дори ме помоли. Та нали онова, за което искам да те попитам, е много важно.
Колко щастлив се почувства! Беше дошла в един толкова късен вечерен час, изпълнена с доверие към него. Той знаеше, че я обича, обичаше я с целия плам на душата си, с всяка фибра на тялото си. Сега седеше до нея на малкия диван и очаквателно съзерцаваше красивото й лице.
— И тъй, какво искаше да ме питаш, Розичка? — подсети я.
— Дай ми първо ръката си, Курт. Така! Нали знаеш, че винаги сме се обичали?
При този въпрос цялата му душевност се разтърси, обхвана го нещо неизразимо и едва съумя само да кимне утвърдително.
— И че и сега продължаваме да се обичаме?
— Аз теб, да — изплъзна се от устата му.
— Ти мен! Зная го! Но мислиш, че аз вече не те обичам както по-рано? Погледни ме, скъпи Курт, когато хората се обичат, те много добре се познават и макар да не знаят винаги всичко, те го предусещат. Когато съм при теб, долавям всичките мисли, които таиш и онова, което остава скрито за очите, сърцето го подсказва. Вярваш ли ми?