Трябваше да призове цялото си самообладание, за да изрече едно спокойно:
— Да.
— Така — продължи тя със сърдечния си тон, — когато се върна от казиното, очите ти бяха дълбоки и прозрачни и съвсем, съвсем долу, нещо трептеше на черното дъно. Веднага разбрах, че те е сполетяло голямо нещастие. Бил си зле посрещнат в казиното, а ти не си човекът, който би го изтърпял. Имало е лоша свада, а вие, офицерите, незабавно се улавяте за оръжията. Ела тук, мили Курт, и ме погледни право в очите!
Тя постави фините, бели ръце на раменете му и го притегли към себе си, за да надникне по-добре в очите му. Взира се в продължение на минута, след което отново свали ръце.
— Курт, знаеш ли какво има? Дуел!
— Розичка! — извика уплашено той.
— Курт, виждам го ясно. Дълбоко в очите ти лежи нещо, което искаше да скриеш, но аз го разкрих. Прилича на някаква горда, дръзка решимост. Или може би предпочиташ да ми кажеш една неистина, мили Курт?
— Не! Никога! — увери я.
— Е, тогава кажи дали ме подвежда сърцето!
— Обещаваш ли да мълчиш?
— Това се подразбира от само себе си! — потвърди тя разпалено. — В неща, засягащи честта, не бива да се издаваме един-друг.
Беше възхитителна в своята детинска простота. Той се насили да отговори спокойно:
— Да, ти отгатна, Розичка.
— Значи дуел, наистина дуел. Курт, знаех си, почувствах го, подозирах. Вярваш ли сега, че те обичам?
Погледна го чистосърдечно, а той поднесе ръката й към устните си и отвърна тихо и трепетно:
— За мен е голямо щастие, че мога да ти вярвам.
— Да, голямо щастие е, когато блика направо от сърцето и съществува едно истинско взаимно доверие. Аз изпитвам такова доверие към теб. Да не мислиш, че твоят дуел ме безпокои?
— Не?
— Не, ни най-малко. Ти ще победиш твоя противник. Но мама се тревожи и понеже знае, че ще ми кажеш всичко и че дуелите не търпят отлагане, ме изпрати да те посетя още тази вечер.
Очите му проблеснаха от гордост, като чу за това доверие.
— А сподели ли и с останалите предчувствието си? — попита.
— Не, само с мама. Другите не бива да знаят. Те вероятно биха ти попречили да напердашиш твоя противник, а ти трябва да го сториш!
— Розичка, ти си юначага! — възкликна той въодушевено.
— О, само що се касае до теб, скъпи Курт. За всеки друг направо бих треперила, но за теб зная, че превъзхождаш всички. Е, да, когато потегли на война се страхувах, понеже не би могъл да се опазиш от куршумите, ала при един дуел всичко зависи от умението и спокойствието, а там ти от никой не се страхуваш. Мога ли да попитам кой е твоят противник?
— Двама са!
— Два дуела? — смая се Роза. — Ами добре, ето ти двойна възможност да накараш другите да те уважават. Дори бих се зарадвала, стига да изпълниш една малка моя молба: натупай тези двама души, но не ги убивай! Съгласен ли си?
— На драго сърце, обещавам ти.
— Радваш ме, Курт. За благодарност ти позволявам да целунеш ръката ми, както го стори преди малко.
Тя му поднесе нежната си ръка и кимна усмихнато, когато я приближи до устните си.
— Така са постъпвали някога рицарските дами, ето защо и аз си позволих да те възнаградя по този начин — рече тя. — Да го бе видяла мама, щеше да се усмихне снизходително. А сега ми кажи кои са противниците ти.
— Първият е моят полковник.
— Ах! Той би трябвало да се радва, че се е сдобил с такъв лейтенант! А вторият?
— Лейтенант фон Рафенов.
— Онзи! Онзи нахалник! Курт, подозирам, че ще се биете заради мен. Кажи ми истината!
— Отгатна — не отрече той.
Не беше перчене от негова страна. И през ум не му бе минало да я задължава към себе си с това признание. Той беше безкористна натура и на нейния откровен, изпълнен с доверие въпрос за нищо на света не би могъл да отвърне с лъжа.
— Виждаш, че чета всичко по очите ти! — каза тя с окрилено самочувствие. — Сега ти най-сетне стана моят истински рицар. Ти ще отмъстиш за твоята Розичка, а тя, изпълнена с благоразположение, ще ти поднесе ръка за целувка и ще ти връчи някакъв спомен. Но какъв — тепърва ще обмисля. Сега зная всичко и мога да се върна при мама.
— Какво ще й кажеш?
— Всичко. Нима мислиш, че трябва да премълча нещо?
— Опазил ме Бог, ти, чистата, възвишена душа! — възкликна той, преливащ от чувства. — Кажи й всичко. Кажи й да не се страхува, че поканите за дуел още не са разменени и, че я моля за дискретност.
— Ще го сторя и мама ще изпълни молбата ти. Лека нощ, любими Курт.